Обективният анализ на арестите на общински съветници тип “Коце Маца” води до предположението, че Държавата (с главна буква) дава знак, изхвърляйки по най-категоричен начин част от съмнителните елементи от българската политика. Като се замисли човек, МАЙ няма и друг изход. Още едни избори, на които мутри се пласират в политиката чрез нагло и безпардонно купуване на гласове, най-вероятно ще бъдат… последни за същата тази Държава (с главна буква) като пълноправен член на ЕС.
И понеже в България никой не разбира от намеци, очевидно е, че единственият начин, по който това безобразие може да бъде прекратено, е като стане безсмислено.

Някак си цялата работа все повече заприличва на историята, разказана във филма “Готи”. Онези, които залепват като мухи на светлината на прожекторите, не след дълго обясняват от килиите си (с южно изложение), как цялото общество щяло да плаче за тях, понеже “новите руснаци са по–лоши от старите италианци”.
Получава се нещо като мутренски вариант на “И едните, и другите, са маскари”.

В случая това твърдение си е самата истина, но съществува един много важен нюанс. Просто едните (по-умните) си дават сметка за това, което са (и за това, с което се занимават) и си траят. Не се правят на света вода ненапита, след като очевидно иде реч за нещо почти толкова течно като водата, но лекуващо се с “Имодиум”.

Остава да видим дали Държавата (с главна буква) ще продължи със знаците. Очевидно е, че в нашата мила родина избирателят малко бавно схваща сложната житейска истина, че всяка работа си иска майстора. Не може аптекар да отговаря за бюджет, а счетоводител да командва кораб. За това демокрацията се крепи на партиите и именно те са основните носители на политическа отговорност. Просто партиите се занимават с политика - за това са създадени и това им е работата. Запазена територия на добре облечените бизнесмени пък са примерно фолкпевиците - в края на краищата, и на тази необятна нива се полага дълбока оран. Ама, да превръщаш Общинския съвет в цингаверна, таверна, булгаверна и т.н. – това е прекалено буквално разбиране на твърдението, че целия свят е една кръчма и всички ние седим на една маса.
Антон Луков