- Г-н Начев, какви са впечатленията ви от разширеното съвещание на ДСБ в неделя?
- Аз с една дума, ако мога да кажа моето мнение по повод вчерашното съвещание, е пълно разочарование от това, което се случи.

- Защо?
- Защото аз отидох с друга нагласа – че ще има един много по-сериозен политически дебат на случващото се в момента и най-вече да се занимаваме малко със себе си, да видим къде са слабостите, грешките вътре в ДСБ, да се посочат, за да се намери съответно път за отстраняването им. Но това не се случи. Занимава се това съвещание с една оценка на изборите, която всички казаха, включително и председателят – че са провал за десницата. Но той и ние естествено като партия не носим никаква политическа отговорност за случилото се.

Другото е, че ние сме си свършили работата на изборите, но тези, които не са, са останалите партньори, които подкрепиха кандидат-президентската двойка Неделчо Беронов-Юлиана Николова. Стигна се до нещо, което е абсурдно за мен – да се каже, че си оставаме на мястото, продължаваме в същия дух. Обеща ни се, че няма да управляваме скоро, но пък моралът и истината са при нас. Каза ни се, че няма нужда оттук нататък от партньори. Тръгваме си сами по избори. С моето изказване опонирах точно за това на председателя, че не съм съгласен с това да нямаме управленска алтернатива. Относно тезата, че пак виновните са партньорите ни, се казва капсулация, което един път го изживяхме в СДС и видяхме докъде се стигна. В момента ДСБ повтаря едно към едно ситуацията в СДС през 2004 г.

- Според вас какви са причините ръководството на ДСБ да отказва да води диалог вътре в самата организация? Защо иска да е в опозиция?
- Аз си го обяснявам с тотално изхабяване на политическата мисъл и липса на перспектива, която я имаше доскоро. Между другото за това се учреди и ДСБ, защото имаше силни послания и ясна перспектива. Много скоро обаче се оказа, че това е перспектива за определен кръг хора, които по този начин си запазват собственото положение в йерархията, било депутати, ръководство. Няма друго обяснение за мен.

- Вие подкрепяте ли позициите на Димитър Абаджиев, изразени на разширеното съвещание?
- Подкрепям ги, защото и аз се изказах в такъв стил. Той говореше за нещата, свързани на национално ниво, парламентарен живот, че отсъстват критики към управляващата коалиция. Аз се опитах да го формулирам от гледна точка на ситуацията по места, които са много по-важни според мен. Но изглежда председателят и другите около него слабо ги вълнува какво става по места, а там има отлив на симпатизанти, поредни загуби и отсъствие на структури. В Русе остана само структурата в града. В областта имаше структури, които след парламентарните избори престанаха да съществуват.

Според мен причината е липсата на управленска перспектива пред тези хора, които по места, особено в смесените райони, са смачкани от червени или ДПС-кметове. Те искат от нас конкретна помощ, да им решиш проблемите, а това нещо с вечна опозицията не става. Аз като им кажа: “Разбирам ти проблема, но не мога за го разреша, защото ще бъда опозиция”, те казват: “Довиждане, благодаря. Жалко, че се занимавахме досега с някакви надежди”. Това са реалностите. Неодобрението в залата си пролича от реакциите. Според мен желанието да сме сами на следващите много важни избори за местна власт и евродепутати е равно на загуба. Тези неща трябва сериозно да се анализират и дебатират, да се излезе от капсулацията. Защото в противен случай ще се стигне до свиване на партията и до нейното ликвидиране. Аз прогнозирам, че след една загуба на местните избори няма да има партия ДСБ.

- Смятате ли, че със сегашното си поведение ръководството на ДСБ крепи управляващата тройна коалиция?
- Разбира се. Аз не съм чул остри изяви, както обичат да казват, че сме остра, безкомпромисна опозиция, по много важни проблеми, които възникват постоянно. По-скоро виждам някакво заобикаляне, слаба или ненавременна реакция, която е необяснима за мен. Така по-скоро подпомагаш управляващите.

- Имаше ли възгласи по време на заседанието, че Иван Костов е Христос?
- Аз не съм чул. Имаше някакви аплодисменти, когато се каза, че ние няма да управляваме, но истината и моралът са при нас. Но нали знаете лека перефраза на “Аз съм пътя, истината и живота” кой го е казал. Той каза тази фраза само донякъде. Единствено липсваше “Аз съм живота”. Може би такава асоциация е направена.

- След всичките критики, които отправихте към ръководството на партията, смятате ли, че ДСБ все още е вашата партия?
- Официално ще изразя мнението си дали ще напусна партията в сряда. Сега ги обмислям по-трезво нещата след вчерашните емоции. Не съм ставал член на СДС или на ДСБ, за да търся конюнктурата там, а заради ясните послания за управление, за промяна на сегашния модел. Тези работи отсъстват вече като бъдеще. Това ме кара сериозно да преосмисля оставането си.

- Какви са настроенията на членовете на ДСБ в Русе? Има ли други, които също искат да напуснат партията?
- Аз не съм имал възможността след заседанието в неделя да разговарям с хората. Предстои да направим няколко срещи, за да ги информирам как е минало заседанието. Сигурен съм, че от председателката ни тук (Теодора Константинова, б.р.) няма да се кажат изцяло тези важни въпроси, които сме говорили. Ще се говори с клишетата и най-вече, че ще подобряваме диалога с хората. Не знам с кои хора и как ще го подобряваме? Според ръководството проблемът ни бил, че нямаме голяма медиа. Ако имаме, всичко щяло да се оправи. А ако в. “Седем” стане ежедневник, още повече ще се оправят работите.

vsekiden.com