Eвропейската наука гледа на българите като на много интересен вид бръмбари. И като всяка наука си изгражда теории, които понякога са и грешни, и смешни.
Етнологът немец Клаус Рот със завидна лекота вади извода, че чалга културата е резултат от стреса на прехода. Това е доста милостиво и симпатично твърдение за кривиците на нашенеца. Между това твърдение и истината разликата е като между етнолог и ентомолог.

Да твърдиш, че чалгата е резултат от стреса при смяната на две обществени системи, и то вече 20 години, е като да си сигурен, че циганите в "Столипиново" са най-романтичните хора, защото всяка вечер вечерят на свещи. И още - чалгата произлиза от циганския етнос, музикално корените й са там и още по на изток - обаче никой досега у нас и по света не е виждал стресиран циганин. Напротив - корифеите на ориенталската музика в Европа са най-свободолюбивите и свързани с природата натури. Трябва немският учен да определи какъв точно стрес се има предвид у нас - със сигурност няма да става дума за високотехнологичния стрес на развитите общества. И кой е стресиран повече - циганите с каруцата на магистралата или нормалният шофьор, който се опитва да избегне сблъсъка. Това не е взето предвид от професор Рот. Германецът обаче е прав за едно –
стресът на прехода е криминален
(не екзистенциален или професионален) и поради тази причина не те кара да слушаш "Пинк Флойд". Българите на прага на новата епоха трябваше да избират между два вида стрес - първият, западноевропейският, е стресът от това да работиш цял живот за един мерцедес. Вторият стрес е афганистански тип - стресът от това да откраднеш един мерцедес и да станеш камикадзе с него. Вторият тип стрес наистина изисква чупка в кръста и самовъзпяване поради усещането за нищожност. Чалгата не е нищо друго освен "величаене на крадеца". Неслучайно в песента се пее "за крадец не ставаш, сине", а не "за системен администратор не ставаш, сине". Неслучайно повечето герои на чалгата умират от най-големия стрес - куршум на наемен убиец. Неслучайно и друго - при жените от епохата на чалгата се развива един наистина ужасен стрес - след състезанието "кой да ми направи по-големи цици" следва състезанието "как да стана майка на децата на мутрата". Може би при жените на чалгата и прехода съществува и такъв ракурс на дистреса - как да не правя нищо в живота си и колко много ме тревожи това. Ако това има предвид професор Рот, донякъде сме съгласни с неговата теория. Той обаче трябва да знае, че за да се получат симптоматиките на стреса, трябва хората да имат амбиции и мечти. У нас тези две неща са занижени до санитарния си минимум.

Мечтата е занижена до пускане на
тото фиш
докато амбицията е нереализиран план за обир на банка, който споделяме със сътрапезници. Реално мечтата на момчетата в тази страна днес се измерва с четвъртия опит на хлапака Митко от Бургас да открадне и да кара автобус. Стресът може да се съизмери и по детските мечти. Едно време имахме идея да станем космонавти, днес ще се учудите колко много деца искат да са шофьори. Както може да се види и в говоренето. Сложното, необтекаемо човешко говорене се измества от антистрес говоренето - простичко, без много думи, с много междуметия и вдигане на рамене.
От друга страна, това не може да се приложи към всички българи. Има такива, които са добили стрес от чалгата - питайте хората от българските квартали покрай Шекер махала. Наскоро в Перник имаше един случай, когато българин убива циганин, защото с години ромът пускал едно и също чалга парче на съкварталците си. Чалгата за някои от нас не е резултат от стреса, а сериозна причина за появата му.

Може би изследването на професор Рот трябва да се свърже с едно друго изследване - това, че българите са най-мързеливата нация в Евросъюза. На базата на това, колко души на глава от населението работят на повече от едно място, се оказва, че най-работливи са датчаните, докато ние сме на последното 27-о място. Да си безработен и мързелив - това дали докарва стрес, след като си имал цели 20 години да си намериш нова работа?

Ако стресът е свързан с бачкане, то ние едва ли сме сериозно стресирани. Ако е свързан с проблеми с полицията и лоши съседи - е, тогава Рот може и да е прав. Едно е ясно: ако си сериозен етнолог - чалгата не е само резултат, тя най-често е причината.
Мартин Карбовски/paper.standartnews.com