В първата половина на миналия век, трите стълба – образование, вяра, власт /даскалът, попът и кметът/ - са в основата на достигнатия висок просперитет в държавата ни. По времето на управлението на БКП попитали бай Тошо защо увеличава парите за затворите, а той отговорил, “Да не искате да увелича на учителите – тепърва няма да ставам ученик, я!”

Това е положението и днес. Сергей Дмитриевич не е учил в българско училище и не дължи благодарност никому, както се казва - той е от скоро и за малко, но не е.

Българският учител е този, който постави страната ни на едно от първите места в света, като образователно ниво. Той е същият, който преподава и днес в училището. Разликата е, че преди години учениците искаха да стават учители, а днес - не. Защото, докато някои необразовани демонстрират благополучието си /мутри, мутреси и т.н./, учителят се чуди как да си плати тока, как да нахрани себе си и децата си, и как да се облече прилично без пари.

В оценката на управляващите към труда на учителя, се крие негативното отношение на обществото към учителя.

Доскоро един висш служител на МВР тръбеше, че полицаите трябва да получават 1000 лв. заплата... И ще получават, въпреки престъпността. Обществото повярва на значимостта на труда им. Днес министърът на образованието сравнява труда на учителя с всеки друг труд, но не и с този, съответстващ на образователното ниво и отговорността на учителския.

Ако министърът на образованието не разбира и не оценява труда на учителя, кой - министърът на вътрешните работи ли да го оцени?

Времето на лозунги – в името на детето работете без пари - е минало.

Обществото ни допуска сериозно разминаване на отговорностите, които се възлагат на учителя, с материалният резултат, който той получава /със заплатата му/.

А пари в бюджета има.
Според една официална статистика от европейските фондове се реализират около 55% от средствата, т.е. 45% от отпуснатите средства отиват за комисионни в процеса на реализация на проектите, т.е. висок процент на корупция. Същото е с бюджета.

Сега може би става ясно на учителя, защо на министерството на образованието или на общината е изгодно да купи компютри или училищна мебел – защото комисионната за подобна сделка в най-лошият случай е 25%.

Изчислете 25% от 100 милиона на министерство на образованието за компютри или същият процент от 1 милион на общината за училищна мебел и не питайте повече защо не достига бюджета.

Е Учителю, затова няма пари за заплати! Защото върху средствата за тях няма как да се сложи комисионната.

Не, не е корупция или злоупотреба с обществено положение. Не е. Просто е практика.

А ти, учителю, учи учениците без пари! Някой пак ще каже, че училището не е адекватно на потребностите на обществото, на времето. Сигурно е така, защото комисионните на управляващите са адекватни на порасналите им потребности.

Клуб „Понеделник” подкрепя исканията на учителите за по-високи заплати.
Клуб „Понеделник” – Варна – Култура, политика и дебат