Продължение…

---

Крайно време е да посветим усилията си като нация – както в публичния, така и в частния сектор – на подпомагането на демократичния процес.
Планираме консултации и с лидерите на други държави. Направили сме предложение на Съвета на Европа да покани парламентаристи от всички демократични страни на среща в Страсбург следващата година. Тази престижна среща би могла да обсъди начините за подкрепа на демократичните политически движения.
През ноември във Вашингтон ще се проведе международна среща, посветена на свободните избори. А следващата пролет ще се проведе конференция, чийто домакин ще бъде председателят на Върховния съд на САЩ, на която ще присъстват най-големите световни авторитети в областта на конституционализма и самоуправлението. Представители на голям брой развиващи се и развити страни – съдии, философи и политици с практически опит – дадоха съгласие да изследват как да реализират на практика основните принципи на върховенството на правото и да спомогнат за неговото развитие.
В същото време ние приканваме Съветския съюз да обмисли заедно с нас по какъв начин състезанието на идеи и ценности – което се ангажира да подкрепи – би могло да се проведе на мирна и реципрочна основа. Например, аз съм готов да предоставя на генералния секретар Брежнев възможност за телевизионно обръщение към американците, ако и той ми позволи да направя обръщение към съветските граждани. Също така предлагаме журналисти и от двете страни периодично да се появяват по американската и съветската телевизия, за да обсъждат най-важните събития.
Не желая да звуча прекалено оптимистично, но Съветският съюз също не е имунизиран срещу реалността на случващото се в света. Подобни неща са се случвали в миналото – един малък управляващ елит може да направи погрешния избор да снеме вътрешното напрежение, увеличавайки репресиите и външната си агресивност; но той може да избере и по-мъдър курс. Той може да позволи на собствения си народ да има глас в оформянето на съдбата си. Дори и ако този втори избор не бъде направен скоро, аз вярвам, че подновената сила на демократичното движение, допълнена с глобална кампания в защита на свободата, ще засили възможностите за контрол във въоръжаването и мир по света.
По други поводи, включително и обръщението ми на 9 май, съм обсъждал елементите на Западната политика към Съветския съюз в защита на нашите интереси и запазването на мира. В момента чертая пред вас един план и една надежда за бъдещето – победоносното шествие на свободата и демокрацията ще изостави марксизма-ленинизма на бунището на историята така, както са били изоставяни други тирании, задушавали свободата и потискали себеизразяването на личността. Ето защо трябва да продължим с усилията за укрепване на НАТО като не изоставяме инициативата за никакви отстъпки в преговорите за оръжията със среден обхват на действие и с предложението ни за намаляване с една трета на стратегическите балистични ракети.
Военната ни мощ е предпоставка за мира, но нека да бъде ясно, че поддържаме тази сила с надеждата никога да не се наложи да я използваме, защото последната дума в сега разгръщащата се в света борба няма да имат бомбите и ракетите, а волята и идеите – това ще бъде изпитание за духовната решителност, за отстояваните от нас ценности, за нашите вярвания, за идеалите, на които сме се посветили.
Британският народ знае, че силите на доброто, при условие, че разполагат с изявена водеща фигура, с време и с частица надежда, ще се обединят и в крайна сметка ще възтържествуват над злото. Вашата страна е люлката на самоуправлението, майката на парламентаризма. Великите идеи на цивилизацията за свободата на индивида, представителното управление, върховенството на правото съгласно Божията воля - ето в това се крие неизменното величие на британския принос към човечеството.
Често съм си мислел за нерешителността на някои хора на Запад да отстояват тези идеали, спомогнали тъй много за преодоляване на тежкото положение на човека и трудностите в нашия несъвършен свят. Нежеланието да се използват тези неизчерпаеми извори, с които разполагаме, ми напомня историята за възрастната дама, чийто дом бил бомбардиран при въздушно нападение. Когато спасителните екипи стигнали до дома й, единственото непокътнато нещо, което открили, било бутилка бренди, сложена зад стълбите. И тъй като старата дама била припаднала, един от работниците й дал малко бренди, за да я свести. Тя веднага се надигнала и му казала: “Върни го обратно на мястото му. То е само за изключителни случаи.”
Е, добре – изключителният случай е налице. Нека не се притесняваме повече. Нека съберем сили и кураж. Нека предложим надежда. Нека кажем на света, че една нова ера е не само възможна, но и твърде вероятна.
През мрачните дни на Втората световна война, през които този остров бе огрян от пламъка на смелостта, Уинстън Чърчил възкликна по адрес на враговете на Великобритания: “За какви хора ни смятат те?” И враговете на Великобритания наистина се увериха какви изключителни хора са британците. Но всички демокрации заплатиха ужасно висока цена, поради това, че позволиха на диктаторите да ни подценят. Не ще се осмелим да допуснем тази грешка отново. Затова нека се запитаме “За какви хора се смятаме самите ние?” и да си отговорим: “За хора свободни, хора, достойни за свободата и решени не само да я запазят, а и да помогнат на останалите да я достигнат.”
Сър Уинстън поведе своя народ към велика военна победа, а после загуби изборите точно преди да се наслади на плодовете от победата. Но той напусна поста си достойно и както се оказа за кратко, защото съзнаваше, че свободата на неговия народ е по-важна от съдбата на който и да е политик. Историята увековечи неговото величие по начин, непознат за нито един диктатор. Той ни завеща послание на надежда за бъдещето и то звучи и днес така актуално, както е било, когато го е изрекъл като водач на опозицията в Палатата на общините преди близо двадесет и седем години: “Когато обърнем поглед назад към всички изпитания, през които сме преминали и към силните врагове, които сме сразили, към всички злокобни и смъртоносни планове, които сме осуетили, не би трябвало да се плашим от бъдещето! Ние успешно преминахме през най-лошото!”
Задачата, която очертах пред вас, ще надживее нашето поколение. Но всички ние заедно също преминахме през най-лошото. И нека сега направим всичко възможно, за да постигнем най-доброто – кръстоносен поход за свобода, който ще ангажира вярата и силата на следващото поколение. В името на мира и справедливостта, нека поемем по пътя, водещ към свят, където всички хора ще са най-после свободни да определят собствената си съдба.
Блаодаря ви!

---

произнесено на 8 юни 1982