Продължение…

---

Изправени сме пред политическа структура, която вече не отговаря на своята икономическа основа, пред едно общество, където производствените сили се задушават от политическите.
Провалът на съветския експеримент не бива да ни изненадва. Винаги при сравнения между отворени и затворени общества – като Западна и Източна Германия, Австрия и Чехословакия, Малайзия и Виетнам – се вижда, че именно демократичните държави просперират и откликват на нуждите на своите граждани. Да не говорим за едно обичайно и доста разпространено в днешно време явление: милионите емигранти в съвременния свят бягат винаги от, а не към комунистическия свят. Днес по границите на държавите, членуващи в НАТО, нашите военни сили се струпват на източния фронт, за да предотвратят една евентуална инвазия. От другата страна на източния фронт застават силите на Съветския съюз, но този път, за да попречат на бягството на своите граждани на Запад.
Ужасните свидетелства за тоталитарното управление провокираха интелекта и волята на човечеството. Независимо дали става дума за развитието на новите икономически школи в Америка и Англия или за появата на така наречените “нови философи” във Франция, в тяхната интелектуална работа се открива все същата свързваща нишка - на отхвърляне на произволната власт на държавата, на отказа да се подчинят правата на личността на свръхдържавата, осъзнаването, че колективизмът задушава най-възвишените човешки импулси. [...]
Но зад тревожните неща можем да усетим по-дълбока позитивна тенденция. По целия свят днес демократичната революция набира нови сили. Индия издържа своя тежък изпит с мирното предаване на властта от управляващите политически партии. В Африка, Нигерия очевидно е стъпила на верния път да изгражда и укрепва своите демократични институции. 16 от 24 страни в Карибския басейн и Централна Америка свободно избират своите правителства. В ООН 8 от 10-те новоприсъединили се през последните пет години развиващи се държави са демокрации.
В света на комунизма инстинктивният стремеж на човека към свобода и самоопределение също си пробива път. Със сигурност имаме мрачни спомени за това колко брутално полицейската държава потъпка надеждата за самоуправление – през 1953 г. в Източна Германия, 1956 г. в Унгария, 1968 г. в Чехословакия, 1981 г. в Полша. Но борбата в Полша продължава. И ние знаем, че има хора, които се стремят към свободата и страдат за нея дори в границите на самия Съветски съюз. От нашето поведение в рамките на западните демокрации ще зависи дали тази позитивна тенденция ще се задълбочи.
Не, демокрацията не е нежно беззащитно цвете. И все пак тя се нуждае от подкрепа. Ако искаме в края на този век да станем свидетели на постепенното израстване на свободата и демократичните идеали, то ще трябва да предприемем действия в подкрепа на кампанията за демокрация.
Някои твърдят, че ние трябва да насърчаваме демократичните промени в десните диктатури, но не и при комунистическите режими. Ако приемем тази абсурдна идея – а някои добронамерени люде вече сториха това – означава да се съгласим с аргумента, че след като една държава се е превърнала в ядрена сила, то на нея и е позволено да упражнява неограничен терор върху своите граждани.
Ние отхвърляме този път.
Що се отнася до съветската позиция, то генералният секретар Брежнев многократно е изтъквал, че съревнованието между идеите и системите трябва да продължи и че това е напълно съвместимо с постигане на мир и разведряване в отношенията.
Е, добре, единственото ни изискване е тези системи да заживеят съгласно собствените си конституции, да съблюдават собствените си закони, да спазват международните задължения, които са поели. Единственото ни изискване е за наличието на процес, посока, основополагащ кодекс на почтеност, а не за мигновена промяна.
Не можем да пренебрегнем факта, че дори и без наша помощ, е имало и ще има отново и отново бунтове срещу репресията и диктатурата. Самият Съветски съюз не е защитен от подобни взривове. Всяка система, която не разполага с ненасилствени средства за легитимиране на своите водачи, е обременена с вродена нестабилност. Така самият репресивен характер на държавата в крайна сметка кара хората да й се противопоставят, ако се налага, дори и със сила.
Въпреки че трябва да ускоряваме предпазливо темпа на промените, все пак не трябва да се колебаем да заявим крайните си цели, както и да предприемем конкретни стъпки за тяхното постигане. Не трябва да отстъпваме от убедеността си в това, че свободата не е изключително право единствено на малцина избраници, а е неотменно и всеобщо валидно право на всяко човешко същество. Това се постановява и във Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, която освен това гарантира и провеждането на свободни избори.
Целта, която предлагам, е следната: да се насърчава инфраструктурата на демокрацията, свободата на словото, на профсъюзите, на политическите партии, на университетите, защото това позволява на един народ да избере свой начин за развитие на собствената си култура, да помири собствените си различия чрез мирни средства.
Това не е културен империализъм, а осигуряване на възможността за автентично самоопределение и защита на плурализма. Демокрацията процъфтява в страни с твърде различни култури и исторически опит. Би било проява на снизходителност или дори нещо по-лошо по отношение на културата да се заяви, че даден народ предпочита диктатурата пред демокрацията. Нима има човек, който би избрал доброволно да се лиши от правото на глас, да вярва на правителствената пропаганда вместо на независимата преса, да предпочете правителството пред синдикатите на работниците, да предпочете държавната вместо частната собственост върху земята, да желае държавна намеса и репресии спрямо свободата на вероизповеданията, да желае една-единствена политическа партия вместо свобода на избора, да желае строга културна униформеност вместо демократична толерантност и плурализъм?
От 1917 г. досега Съветският съюз осигуряваше тайна политическа подкрепа и обучение на марксистите-ленинисти в много страни. Той, разбира се, насърчаваше и употребата на сила и извършването на преврати от тези сили. Докато западноевропейските и други социалдемократи, християндемократите и политическите лидери през последните десетилетия предлагаха открита помощ на сродни политически и социални институции с цел да се достигне до мирно и демократично развитие. Политическите институции на Федерална Република Германия станаха главен носител на това усилие да се изгради нова жизнена демокрация.
В Америка сега възнамеряваме да предприемем допълнителни мерки, както направиха мнозина от съюзниците ни, за да осъществим тази цел. Председателите, както и останалите водещи фигури в Републиканската и Демократическата партия поеха инициативата за провеждане на изследване съвместно с непартийната Американска политическа фондация, за да се реши по какъв начин Съединените Щати като нация могат да допринесат най-успешно за набиращата сила глобална кампания за демокрация. Те ще имат подкрепата на конгресмените от двете партии, както и на представители на бизнес средите, на наемния труд, на останалите основополагащи институции в нашето общество. С нетърпение очаквам техните препоръки, както и съвместната работа с тези институции и Конгреса за постигането на общата цел за утвърждаване на демокрацията в целия свят.

---

Продължава тук…