Какво би казал един унизен представител на уважаваща себе си държава, отритнат за наказание пред целия свят от своя домакин, ако беше честен? Можеше да си признае очевидното : „Отивам на кино!”. Не и Станишев. Неговата реплика след отменената му без никакви обяснения аудиенция при руския президент Медведев, е: „Отивам на книжарница”!

Авторът на „крилатата” фраза „един ясен симбиоз” ( произнесена от трибуната на НС), изобретателят на множественото число на думата „смисъл” („смисли”, както се изрази пък от пропагандната си трибуна БНТ), добави още една вербална тухла в кухата постройка на своята управленска биография.

Човекът обаче има проблем не само и не толкова с българския език, колкото с българската си европейска идентичност. Ако беше истински европейски българин, щеше да постъпи като …азиатците Ердоган или Ахмадинеджад, които се репчат на международната сцена и после се превръщат в национални герои в родината си. Не да се „репчи”, разбира се, но поне да взаимства тях стремежа към отстояване на честта- ако не на своята, поне на държавата, която представя.

България е единствена страна в света, в която патриотизмът се мери по любовта към чужда сила - по скалата „Медведев-Путин” в днешно време. И най-шумните организации, които претендират да говорят от името на българския патриотизъм, са по-тихи от водата, когато става дума за „братска Русия”. Каквито и антибългарски действия да предприеме тя.

Дори на терминологично ниво тук е табу да бъде произнасяна истината, че много от съвременни болести на страната ни са функция на десетилетния съветски колониализъм. Такова понятие просто няма, макар да няма и друга държава в съвременната история ( при това претендираща за 1300 години история), която сама да се е предложила за асимилиране на своята метрополия.

Всякакви описания на отношенията от близкото минало със СССР сме чували: „зависимост”, „обвързаност”, „ограничен суверенитет”, „съветизация” и каквото още се сетите в рамките на „вечната дружба”. Но нито в речника на политиците, а още по-малко пък в учебниците, ще срещнете единствено точния термин, който изчерпва случилото се през десетилетията социализъм с една дума : „колониализъм”.

Самият факт, че българските избиратели излъчиха и търпяха 4 години Сергей Дмитриевич за свой премиер, е част от тази картина. Нейно логично продължение е унижението, на което метрополията подлага колонията си в лицето на народния избраник Станишев. Те го наказват публично, той отвръща с усмивка и със следното обобщение „ Никога през последните 20 години отношенията между България и Русия не са били по-динамични и с конкретно съдържание”.

Станаха ли ви ясни „смислите” на този „ясен симбиоз”, който прати „на книжарница” премиера на България? Ако не, да ви преведа: става дума за динамиката на отношенията между чужда държава и България, която съвсем конкретно се нарича „обикновен колониализъм”.

Иво Инджев
Още материали от същия автор на http://ivo.bg