Високопоставени (на местна почва) партийни функционери на БСП–Варна усърдно налагат слухове в полза на партията на Иван Костов. Най-новият хит, впрегнат за общата кауза между костовисти & комунисти е социологическото проучване, за което мимоходом спомена Сергей Станишев при посещението си във Варна.
С две думи казано червените са убедени, че костовистите щели да смачкат варненските седесари на предстоящите парламентарни избори. Тази тяхна убеденост обаче не е само за служебно ползуване, а се насажда по всякакви начини включително разнос на свежи социологически данни по редакциите.

Сами по себе си тези фантасмагории са достатъчно нелепи, за да бъдат коментирани. Почти няма варненец, който да не е запознат с “приноса” на правителството на Иван Костов, подложило на икономически и полицейски геноцид морската столица.
Далеч по-важно е друго!
Публичната подкрепа на БСП за костовистите може да се счита за нов етап в българската политическа практика.

Мнозина се досещаха за общите интереси и тесните връзки между тях. По-усърдните преровиха миналото и изровиха факти, сочещи общия политически генезис на сем. Костови и БСП.
И все пак комунисти& костовисти до скоро имаха срам.
Някак си бяха едни такива стеснителни.

Социологическите проучвания, толериращи Костов, не бяха размахвани от самия Станишев и не ги носeха по редакциите високопоставени (на местна почва) партийни функционери на БСП–Варна.
Преди години имаше един сърцераздирателен индийски филм “Обичта на майката”.
Всички подсмърчаха в края на филма и всички го гледаха по седем пъти.
Случващото се между комунисти& костовисти прилича именно на майчинска прегръдка между партията майка-кърмилница и палав немирник.

Защо ли обаче любовта точно на тази столетна майчица не предизвиква нито умиление, нито удовлетвореност?
Ами палавника?
Чарът му е нещо средно между добродетелите на Фреди Крюгер и усмивката на косатка?
Заслужава ли си този филм да бъде гледан повече от 1 път?

Калоян Христов