За кой ли път вече изживяващите се като народни трибуни синдикални лидери Желязко Христов и Константин Тренчев заплашват, че хората им ще напуснат тристранния съвет и другите органи на трипартитен принцип. Само приказки и декларации, а действия - никакви. Ами хайде, направете го най-после, стига само сте обещавали! Участието на синдикатите в така наречения тристранен диалог стана толкова формално, че едва ли някой ще усети, ако техните столове около масата за преговори останат празни. Напротив - прагматичните и бързи решения в обществена полза имат далеч по-голям шанс да се случат, отколкото сега.

Поредното демонстриране на мускули обаче пак ще си остане само на думи. Профсъюзите всъщност нямат никакво намерение да напускат каквото и да било, защото такава стъпка би била равностойна на самоубийство за техните шефове. Не само поради факта, че ще изпуснат сладките кокали от типа на надзорния съвет на Националния осигурителен институт или общото събрание на Националната здравноосигурителна каса. А и заради това, че, излизайки от тези органи, те ще изчезнат съвсем от обществената сцена. Тях и без това отдавна почти ги няма там, където би трябвало да се грижат за членовете си - в предприятията. И не защото им пречат работодателите, а защото хората отдавна вече не им вярват.
Всъщност крайно време беше държавата да сложи профсъюзите на мястото им - да си гледат синдикалните работи, свързани с трудовите и осигурителните отношения, вместо да се месят в чисто държавната политика, каквито са цените на тока и парното например.

в-к "Капитал"
Брой 42, Октомври 2002 г.