О, братя, Ян Хус, о, Ян Хус, братя! Доколкото си спомням, нещо такова представляваше тържественото слово на Бай Ганьо, спонтанно произнесено на една чешка гара, в произведението на Алеко. Вероятно не цитирам съвсем точно текста на Щастливеца, но съм убеден, че духът беше именно този.

Именно по този начин прозвучаха повечето изказвания, направени от трибуната на Народното събрание, при проведеното първо парламентарно заседание след приемането на страната ни в ЕС. Ама Европа това, ама Европа онова. Колко изстрадахме и каква цена платихме. Как всички, задружно, заслужаваме похвала и имаме основания да се гордеем. И как не бива да се “самозабравяме от успехите”, а да продължим да дерзаем.

Разбира се, имаше едно-две изключения, но те бяха безжалостно удавени от общата сладникаво-патетична приповдигнатост.

А нещо по-конкретно?

Нищо. За да използвам стила на “Биг Брадър” – 11-ти ден в ЕС, а конкретиката все още е само мираж.

Нито една партия не ни е открехнала по въпроса, към каква по-точно европолитика на България ще се стреми и какви позиции по евровъпросите ще отстоява. Относно енергийната политика на Съюза и зависимостта от Русия. Относно продължаващите спорове по Европейската конституция. Относно бъдещето на проекта за общи европейски въоръжени сили. Относно начините, по които трябва да се вземат решенията в ЕС или да се разпределят позициите в ЕК.

И така нататък, и така нататък. Няма смисъл да се изброява, защото диапазонът от проблеми, пред които е изправен Евросъюзът и по които всяка страна в него, както и всяка партия в тази страна, би трябвало да има позиция е огромен. И не намалява с разширяването на самия Евросъюз.

Желанието тържествено да се чества и празнува е съвсем естествено депутатско, че дори и човешко желание. Но трябва да има някаква мяра. Време е да спрем с патоса и да обърнем внимание на рутинната кал на всекидневието – българско, европейско и българо-европейско. Да започнем да градим позиции и политики, както и да търсим механизмите, по които ще отстояваме интересите си и интересите на ЕС – такива, каквито ги виждаме.

Иначе ще се създаде впечатлението, че единствените неща, свързани с ЕС, които вълнуват безсмъртните души на представителите на политиканския ни елит, са следните:

А. Еврофондовете
Б. Готовността за усвояване на еврофондовете
В. Утехата, че все пак ще могат да лапат толкова от еврофондовете, за колкото имат готовност

Ако това се случи – и докато продължава да бъде така – няма да има защо да се цупим, когато западни издания ни определят като “еврочленове втора ръка”.

Жоро Георгиев