В морската столица бродят някакви неидентифицирани субекти, които, мине не мине някой месец, и току изтърсят някоя глупост, че Варна е собственост на еди кой си.

И разбира се, “собствеността” винаги е за сметка на някой друг.

Прави впечатление, че особено жалки са напъните градът да бъде представен едва ли не като “частно имение” на някаква си групировка. До колко подобна тема е смехотворна си личи от … днешните заглавия във вестника на групировката.

Незнайно защо, от там вият срещу луната с цяло гърло на тема … “Жълта метла”.

Ало групировката!
Нали контролирахте процесите в града?
Онзи, който върти “Жълтата метла”, въпреки групировката ли го прави или благодарение на групировката?

Или мете боклука на групировката? Май!
Между другото, именно признанието за немощ е най-голямата опасност за една силова групировка.
Когато подобно признание идва от медия, собственост на самата групировка, чувствата придобиват епичността на антична трагедия.

Групировката живее от страха на другите.
Няма ли страх, няма групировка.
Очевидно е, че няма и още нещо - няма кой да каже на групировката как НЕ се правят нещата!
Жалко!

Антон Луков