Оказа се, че няма драма и с боклука. Няма смисъл да се преразказват подробно думите на еврокомисар Меглена Кунева. Достатъчно е само едно нейно изречение - “България не е заплашена от наказателна процедура във връзка с управлението на битовите отпадъци”.
Онзи, който трябва да чете подробно, е Бойко Борисов.
Защото има още много да учи, докато усвои перфектно изкуството, да се оправдава с наследството на предишните управляващи.

Например варненския кмет Кирил Йорданов близо 10 години се оправдава с наследството от предишния кмет Христо Кирчев. Първо ставаше дума за дупка в бюджет 1999/2000 г. от 3 мил. лева. После станаха 5 милиона лева. После 9 милиона. И по т.н. и т.н.

Номерът е именно в простото обяснение. Как звучи само … “дупка” в бюджета?
Ти върви обяснявай, че всъщност иде реч за закъснели плащания, за които си има логични причини, основаващи се на сложни финансови термини. И, че всъщност няма никаква “дупка”.

Ето така една проста лъжа се превръща в истина със сложни дългосрочни последици.
После следва тегленето на заеми в пъти по големи от уж завещаната “дупка” в бюджета, можеш да се радваш на “представителни” в пъти по големи от разходите на софийския кмет и т.н. и т.н. вече три мандата.

Утре, ако нещо се изкофти работата в община Варна, пак наследството от 1999 г. ще е виновно, а настоящият варненски кмет вместо да отговаря на журналистически въпроси ще … задава на журналистите въпроси от рода на “Вие помните ли как изглеждаше Варна преди 1999г.?”.

Ами другият номер, любим на малки, големи и още по-големи политици от цял свят.
Обясняваш на премалелия от възхита електорат, че си вършиш задълженията.
И така в един момент задълженията се превръщат в … постижения.
Кметът или премиерът бил открил прясно асфалтирана пътна отсечка? Че нали това му е работата! За това получава заплата.
Да не би да е асфалтирал улицата с негови пари?
За нашите данъци и такси иде реч, не за нещо друго!

Много има да учи Бойко Борисов!
С боклука на Станишев може и да е лесно да се гавриш, но около Меглена Кунева просто няма боклук. Тоест налага се да преценява в движение мишените си.
Бойко да гледа Кирил Йорданов и да помни - постоянството в усъвършенстването на нищо-неправенето е задължително.
То си е като всяка друга работа, изисква се талант и късмет.
Пък и откъм нежен гласец, ако го докара – влизането в историята, му е в кърпа вързано.
Така се става икона на българския преход! Бойко!
Друг начин няма!

Антон Луков