След пет години и най-различни спънки, цехът за обогатени горива в Селафийлдския атомен комплекс най-сетне е готов. Но проблемите му са по-тежки от всякога. Търпението се оказа важна добродетел, ако работиш в ядрената индустрия. Преди пет години компанията BNFL (Британски ядрени горива), завърши строежа на ново предприятие за рециклиране на радиокатвини материали за повторна употреба в ядрените реактори.

Това предприятие обаче далеч не заработи веднага. Политиците се колебаеха пред възможността да се правят добри пари, но нерешителността им се провокираше от общественото неодобрение на новото производство, изразено в протестите на противниците на атомната енергия от 25 години насам.

Тази последна добавка към ветерана Селафийлд, която включва силогенериращ реактор и преработвателен завод, който извлича плутоний от употребявано ядрено гориво, ще създаде 400 крайно необходими работни места за британското северозападно крайбрежие. Упълномощените власти претеглиха решението си абсолютно съвестно, изслушвайки 9 хиляди аргумента “за” и “против”. На 2 октомври миналата година, когато светът все още беше занемял след терористичните актове на 11 септември, все пак стана ясно, че има план за откриване на новото производство в Селафийлд. Някои осъдиха решението с аргумента, че е взето прибързано. За местните работници обаче, това беше дългоочакван момент – “Най-добрият коледен подарък, който можехме да очакваме”, казаха тогава те.

Дали трудовата заетост е достатъчна причина да се открива ново производство в Селафийлд? В ядрената промишленост, достатъчно обременена с чувствителни теми, нещата все пак винаги опират до въпроса: Какво става с плутония, който е остатъчен продукт при работата на атомните реактори и демонтирането на ядрените оръжия? Новото производство предлага алтернативно дълготрайно решаване на въпроса с отпадъците: то смесва плутония с уран и произвежда пелети от т.нар “смесено кислородно гориво” – MOX, което може отново да се употребява в реакторите.

За своите защитници, МОХ е добро решение: изчерпва резервите от плутоний и по-важното - като превръща отпадъчните суровини в нов тип гориво, то дава ключа за оползотворянето на една от съставките за ядрено оръжие, за която ламтят и терористи, и спекуланти. Защо не?

Опонентите на МОХ обаче, противопоставят своята позиция за рисковете в сигурността и съмненията си за икономическата оправданост на това доста скъпо производство. И така въпреки усърдните усилия на оторизираните органи да успокоят обществеността, новото производство предизвика вълна от протестни акции.

Плутоният е заплаха за цялата промишленост” – казва активистът от Грийнпийс Марк Джонстън. “МОХ е начинът този проблем да се прикрива десетилетия или дори по-дълго.” Наистина, МОХ започна вече да поставя проблемите си. Великобритания отдавна внася за преработка ядрени отпадъци от Германия, Швейцария и Япония, като отделя от тях плутония, урана и други отпадъчни вещества. Дори когато тези страни разбраха как биха могли да си преработват отпадъците, те продължиха да ги изпращат в Селафийлд. Днес Селафийлд може да им предложи да им връща изпратеното под формата на напълно полезно гориво.

Производстстово на МОХ репродуцира плутония и урана, изсушава ги, пулверизира ги и ги компресира в керамични пелети. Плутоният е само 5 на сто, но е определящ за качеството на МОХ – един грам от веществото на новото гориво съдържа енергията на два тона въглища. “Това повтаря модела на природно създадения материал и е практически чист. Като върнем горивото на клиентите, преработено като МОХ, ще затворим веригата”, казват работниците.
Мила Маркова/novotovreme.com