Министър-председателят на България и лидер на НДСВ Симеон Сакскобургготски даде поредния урок по политически морал на българското общество и на политическия ни елит. Най-дългоочакваното и дискутирано през последните месеци събитие - учредяването на партия НДСВ бе отложено. Политолози, политици, звани и незвани “експерти” обясняваха месеци наред как ще бъде изградена новата партия, какъв ще бъде нейният характер, кой ще бъде включен в нейното ръководство.
Все въпроси, които отдалечаваха наблюдателите на политическия живот от истинските цели на Движението. Вчера лидерът му напомни за какво беше учредено то и какви бяха неговите цели. Проблеми, които бяха позабравени от голяма част от хората, политиците, депутатите. Националното движение Симеон Втори беше основано като отговор на последната надежда на българското общество да започне да води европейска политика, с европейски политици и правила. По същество то беше поредната, но и последната “материализация на надеждата”, не само защото “леви” и “десни” правителства и политици се провалиха в опитите си да управляват страната, а и защото страната ни през последните 12 години беше в ръцете на хора, политици и правителства, които бяха водени в своите действия от конфронтацията, а не от консенсуса.

Тази надежда доведе до победата на Движението на парламентарните избори, до поемането на тежкия кръст на управлението от страна на сегашното правителство и най-вече от страна на премиера. Защото ако депутатите и министрите заложиха на тази карта само част от собственото си битие, то лидерът на Движението - Симеон Сакскобургготски заложи целият си съзнателен живот. Затова и мнозина не очакваха той да оглави едно подобно движение, камо ли да приеме да стане министър-председател. Не очакваха, защото разсъждаваха в “стари” и неверни постановки. Постановки, с които обясняваха или се опитваха да обяснят политическата ситуация в сраната. И когато успяваха - се радваха.

Вчера обаче Симеон Сакскобургготски даде поредния си урок на българските политици. Припомни им за ценностите, които обединиха огромна част на българското общество и доведоха до мощната подкрепа за Движението от страна на българския избирател. Динамиката на историческите и политическите процеси не беше единствената причина, която доведе до успеха на начинанието. Енергията и добрата воля на българското общество, както и инстинктът му за оцеляване, му подсказаха, че това е единствената печеливша карта, която му е останала. Единствената “карта”, на която може да заложи. И да спечели. Разочарован от последствията, от позабравените ценности, от вътрешните котерийни борби, лидерът на Движението припомни не само ценностите, но и целите, в името на които беше основано това Движение, и заради които постигна този значителен успех.

Припомни ги, защото забързани в нашето всекидневие както ние, така и нашите политици, много често забравяме за нашата отговорност - отговорност, продиктувана от избора. Дори коалиционните партньори на НДСВ като че ли я бяха позабравили в собствената си еуфория. Симеон Сакскобургготски обаче не забрави. Не забрави да спомене за болката и разочарованията, за всичко онова, на което стана свидетел след като пое кръста на изпълнителната власт, за мисията, която пое в резултат на приемането на министър-председателския пост. Мисията, която не беше свързана с розови обещания за светло бъдеще, а за благото на българското общество. Затова и на дневен ред стои въпросът не за структурирането на НДСВ като партия, а за отстояването на интересите на обществото. Онези интереси, в името на които спечели това Движение -необходимостта от по-добър живот.

Симеон Сакскобургготски напомни, че целта на основателите на Движението не е създаването на политиканска класа, а защитата на интересите на нацията. Така, само с няколко думи, реши всички дискутирани проблеми около регистрацията и положението на “новата” партия, около взаимоотношенията й с нейните “партньори”. Движението няма и не трябва да бъде партия от познатия ни вече до болка модел.

То трябва да бъде такова обществено движение, в което да вземе участие достатъчно широк кръг от хора, и в същото време процесите в него да бъдат дотолкова прозрачни, че никой от политиците да не бъде прикриван с политически чадър или пък в обществото ни да остават съмнение в неговата компетентност или в неговия морал.

Демокрацията не е една абстрактна идея, зад която можем да се прикриваме при нужда, а една реалност, към която трябва да се стремим. И не само да търсим недостатъците на нашите правителства, а и да се опитаме да разберем тяхната политика в името на цялото ни общество. Днес вече не е толкова важно кой и какво ще направи, за да регистрира НДСВ като партия, а какво ще направи за българското общество, за всеки един от нас - българите. Днес вече не е важно дали сме преживели детските си болести на прехода, а дали ще преживеем младежките.

Иван Начев