Новото време, което първо бе “група за натиск”, сетне стана клуб в рамките на жълтата парламентарна група, после пък се обособи като отделна парламентарна група, преди броени дни най-сетне се преквалифицира окончателно в нова и самостоятелна политическа сила. Новото време вече отдавна налага своя собствена терминология и свои собствени клишета в политическото говорене, като разчита, че преди и те да омръзнат на хората както всичко останало, може и да се порадват на временен успех. За тях всички останали партии са “старовремски”, а панацеята за България се крие в референдумите, закона за лобирането и въвеждането на нови правила за провеждане на избори. Във всеки един от тези акценти вероятно има и елемент на рационалност, но преекспонирането им, гарнирано със стила на поведение на лидерите, вече твърде много напомня за най-обикновено маниернечене.

Комай “нововремците” разчитат тепърва да повторят онова, което сториха на миналите избори “гергьовците”, но не бива да забравят и обстоятелството, че тези, по чиито дири вървят, се радваха на доста кратка и мимолетна слава и не могат да се похвалят със сериозно политическо присъствие в национален мащаб, нито с някакви блестящи перспективи в бъдеще. За разлика от “Гергьовден”, в Новото време като че ли наистина има хора, които са “в час”, дано не пропилеят потенциала си с евтини циркаджилъци

След края на телевизионната си кариера, Жорж Ганчев също реши да активизира отново политическата си дейност, поради което намери за необходимо да прекръсти за пореден път партията си. И така – след Български Бизнес Блок и Блокът на Жорж Ганчев, сега той се оказа начело на Българско патриотично движение, което – може би – бележи някаква еволюция и загърбване на “блоковото” мислене. Най-вероятно е обаче да става въпрос само за поредното преименуване, защото е малко вероятно тепърва да станем свидетели на нещо ново и свежо, което да ни бъде предложено от лидера на тази партия, независимо от това как би се наричала тя в един или в друг момент.

Едно не може да се отрече на господин Ганчев. Той изпревари с няколко дни премиера Сакскобургготски, който също заяви намерението си да преименува своето Нацонално движение Симеон Втори по начин, който да премахне собственото му име от названието на оглавяваната от него партия. Крайно време беше.

И някакви бивши командоси на свой ред побързаха да се намесят в надпреварата по учредяването на нови партии. Пръкна се Съюзът на националното достойнство “Гранит”, където най-сетне намери политически пристан безсмъртната душа на поета Румен Леонидов. Според думите на учредителите, новата формация ще бъде центристка, ще се коалира само с патриотични организации и ще защитава интересите на обикновения човек, който няма чувството, че е представен във властта.

Е, олекна му най-сетне на този обикновен човек! Напоследък кой ли не се е загрижил за него... И хората на Костов с мисълта за участта му създадоха своята партия, Демократи за силна България, че най-сетне и той да се види с политическо представителство, а сега – ето, че и командосите на духа бързат по петите им. Друго си е да знаеш, че командоси и силови демократи ще те защитават. Става ти спокойно и безметежно на сърцето. Само дано накрая всички тези кандидат-представители да не го объркат, този обикновен човечец, защото е еднакво неприятно и това никой да не те представлява, и другото – отвсякъде и всякакви да напират да те представляват, без да са те питали, дали ги искаш, а името им да е легион.

Равносметката е лесна. До този момент, в рамките само на няколко месеца, сме се сдобили с три нови партии – ДСБ, Новото време и СНД “Гранит”. Една партия променя името си – тази на Жорж Ганчев, а друга (НДСВ) се кани да го направи в близко бъдеще. И да не знаеше човек, кога са били проведени предишните парламентарни избори, щеше лесно да се досети – следващите явно наближават.

Нови партии ще се появяват на талази, стари партии ще се преименуват поради PR- и други съображения, всеки ще се кълне, че като Матросов на амбразурата ще защитава обикновения българин, защото му е много скъп и сън не го лови от неговите проблеми. Всеки ще ни обяснява, че е най-патриотичен, най-честен и най-необходим, че самата История го е извикала на сцената, почти против волята му, но че се чувства длъжен да се подчини на историческия императив единствено и само заради общото благо.

Това, на което вече сме станали свидетели, е само началото. С наближаването на изборите процесът има още да набира скорост, да става по-комичен, по-циничен и по-жалък.

А това ме подсеща за един материал на Бенито Мусолини от неговия ранен журналистически период, преди да пощръклее и да реши да се самоизживява като Дуче. Демокрацията за славяните - пише той – е това, което е Огнената вода за индианците.

Дано това твърдение вече не е в сила. Но както е наспорило още от сега на нови партии, май наистина сме отново в ситуацията много вожд, малко индианец. И май доста Огнена вода ще бъде необходима, за да преглътнем по-лесно цялото това глупаво политическо бълбукане.

Като че ли именно тук се крие най-силният аргумент за едни евентуални предсрочни избори. По-бързо да бъдат проведени, че да се свърши най-сетне със суматохата и лавинообразните обиди към здравия ни разум. Но предсрочни избори най-вероятно няма да има, така че не ни остава нищо друго, освен да се обзалагаме помежду си: откъде и кога ще се пръкне следващата жизнено необходима нова партия в България, какво екзотично име ще си избере и коя ще е поредната политическа сила, която шумно ще се преназове.

Успех в залаганията!
Жоро Георгиев