Някак между другото бе отразена новината, че директорът на дирекция “Обществен ред и контрол” Павлин Павлов настоява пред варненския общински съвет да му бъдат гласувани нови “извънредни” правомощия в борбата с незаконното строителство. Коментарите се завъртяха около елементарни тълкувания доколко съветниците имат право изобщо да гласуват подобно искане и ... толкова.
Истината обаче е много по-сложна и далеч надхвърля тесните рамки на варненския общински съвет. Не случайно директно бяха визирани примери за нарушения именно на територията на КК“Златни пясъци”.
Самият Павлин Павлов прекрасно знае кой точно е източника на проблема с незаконното строителство по курортните комплекси. Ако трябва да бъдем достатъчно конкретни – става дума само за два етажа надолу под кабинета на самия Павлов.

Всички във Варна знаят, коя дълга ръка дирижира повечето от строителните обекти (над 90%), независимо дали са законни или незаконни (през отминаващата година варненската строителна фирма “Планекс” беше поставена на второ место в класацията “Топ 10” на големите строителни компании в България”, съставена от Българска строителна камара).
Стане ли дума за “Планекс” асоциацията с небезизвестният директор на дирекция “Архитектура и благоустройство” в Община Варна – арх. Вили Жечев се натрапва от само себе си.
Без неговата благословия на територията на КК“Златни пясъци” нито една тухла не може да бъде преместена от точка А до точка Б.

Странното в случая е, че подписът на Жечев го няма под нито един протокол на ЕСУТ (Експертен Съвет за Устройство на Територията или бившата ГАГК - Градска Архитектурно-Градоустройствена Комисия).
Черно на бяло на пангара са главния архитект на община Варна Лиляна Куцарова и районните архитекти.
Според очевидци на последното заседание на ЕСУТ се стигнало до там Куцарова да бъде привиквана в отделна стая за да бъде “убеждавана” да подпише измененията в... строително отношение - разрешителни за строеж, даване на визи за строеж, разрешителни, узаконяване на съществуващо незаконно строителство и много други. И всичко това преди всичко за територията на КК“Златни пясъци”. Тя, между другото (за разлика от съпруга й - небезизвестният телевизионен “разбирач” Николай Николаев), е безспорен професионалист. Тоест, отлично знае какви рискове поема, слагайки подпис под натиск.

Днес ТИМ са фактор, но утре ...?
Павлин Павлов е наясно с всичко това.
От тук нататък вариантите са не повече от два!
Искането за извънредни пълномощия в борбата с незаконното строителство е пряка атака срещу Вили Жечев. Павлов не е вчерашен и въпреки безспорните си връзки в масонските среди, предпочита да се подсигури срещу ненавиждащия го искрено и лично влиятелен масон Жечев. Не случайно вчера на дежурния кметски брифинг бе направен опит ескалацията на напрежение вътре в екипа на варненския кмет Крил Йорданов да се замаже с прехвърляне на отговорността за незаконното строителство към ... РДНСК.

Другия вариант е по-малко вероятен, но самият факт, че вече се налага да го обсъждаме публично, говори в достатъчна степен, че е напълно възможен. Павлин Павлов играе в синхрон с Вили Жечев на пра-старата игра “лошо ченге - добро ченге”. Павлов мята незаконните, впоследствие Жечев ги узаконява. И вълка сит и агнето цяло и отчисления за по-горе - дал Господ. Ако този сценарии е верният, това ще означава не просто някакво си подобряване на колегиалните взаимоотношения в екипа на варненския кмет.
Ще се наложи вече да имаме предвид наченките на стройна СИСТЕМА.
До сега отделните директори правеха каквото могат за себе си, отчитаха се където трябва или се скатаваха доколкото им позволяват, но единственият, който беше достатъчно талантлив, за да постигне буквално абсолютен монопол в своята област е арх. Вили Жечев. Единственият пък, който можеше да го контролира (поне до известна степен), беше Павлин Павлов.
Тези двамата затова се и мразят.
Но ако са преодолели чувствата в името на една по-висока ефективност – тогава става, меко казано, страшно.

Към днешна дата всички гледат или към ТИМ или към Кирил Йорданов & кръстници.
Истината е, че може би се създава трети паралелен център на власт във Варна.
При това не е задължително взаимното преливане на влияния и общото минало да играят задължителната роля на вечно функциониращ магнит, привличащ отделните полюси.
Изводът, който се налага в случая е потресаващ.
Политическите партии като официално легитимирани, чрез демократични избори, практически ... отсъстват от РЕАЛНАТА власт.
Даже БСП е извън играта. И трите отбора ползват столетницата при необходимост, но нищо повече. За никого не е тайна, че позициите на градския лидер на социалистите Апостол Димитров са си лично негови, а не на партията. Ако обаче обърнем в обратен ред този извод се получава съвсем различен резултат - позициите на ТИМ или на Кирил Йорданов & кръстници или на тандема (ако го има) Жечев-Павлов са си техни позиции, вътре в ... БСП. Чрез Апостол Димитров, разбира се.

Колкото до опозицията... Там на мода са оздравителните процеси.
В СДС кликата около ексобластния управител Добрин Митев е известна с добрите си връзки едновременно с кръстниците на Кирил Йорданов и с ТИМ (на последната сесия на предишния Общински съвет те гласуваха в полза на ТИМ за скандалната концесия на сградата, в която се намира Дома за съвременно изкуство). Не бива да се подценява и фактът, че Васко Василев винаги се е считал за вътрешен човек в т.нар. архитектурна мафия във Варна (тоест, близък е с евентуалния тандем “Жечев-Павлов”). В момента тази клика е донякъде изолирана от голямата политика и това е първият знак, че е възможно завръщането на нормалното състояние в една изтормозена от вътрешни конфликти партия.

В НДСВ процесите на разграничаване по същество водят до сходни резултати. Предотвратена е евентуалната колизия, водеща до криза в политическата легитимност. Знае се кой е безспорният лидер на организацията (Борислав Ралчев), знае се и кой вече НЕ представлява НДСВ-Варна (Красимир Маринов). Знае се и защо.

Като цяло битката - и в ляво, и в дясно - е точно за политическа легитимност на властта. При това - на цялата власт: вътрешнопартийна, партийна, общинска, в държавните структури, в полицията и прочее.
От едната страна на барикадата са паравоенизирана, параикономическа и парамасонска организации. От другата страна са нормалните политически партии.
Залогът е самата политическа система във Варна.
Ако надделеят първите Варна ще се превърне в нещо подобно на модерно копие на онези прашни градчета от американските уестърни, при които най-важната характеристика на властта обикновено се изчерпва с името на местния безскрупулен богаташ. В този случай властта се охранява само по един начин и се взима също само по един начин. Изборите са подробност. Легитимността на властта е излишна – важна е ТИМността.

И обратното! Ако оздравителните процеси в политическите партии приключат успешно, възможно е демократичното начало в управлението на морската столица да стъпи на трайни основи. В този случай изборите ще са съществен елемент от политическия живот на града. Най-малкото ще имат смисъл. И нещо много важно - резултатите няма да имат алтернатива.
Победителят в нормални демократични избори ще се радва на нормална ОПОЗИЦИЯ.

Антон Луков