Продължение...

---

Колкото до обединението в дясно и центъра.Когато му дойде времето може и да стане.На фона кипящия безсмислен седесарски труд във Варна единственият извод които с все по страшна сила се налага е , че нещата все по-малко зависят от СДС-Варна. Към днешна дата далеч по важно е мнението на НДСВ-Варна за това с кого и как мисли да реализира коалиционната си политика.
НДСВ във Варна съумя да запази организацията си.Ясна е структурата, ясен е източника и пътя на управленските решения. За съжаление в СДС-Варна не е точно така(понякога се налага да се изразяваме деликатно). Единственото хубаво нещо на синия хоризонт е ... времето.Добре , че вътрешнопартиинте проблеми на варненската синя организация кулминират в момента.Все пак цялата работа можеше да се оплеска и ... преди изборите.Сега поне има време за някакво разсичане на синия гордиев възел.Пък на изборите каквото сабя покаже.

В БСП-Варна ситуацията е като затишия пред буря. За никого във Варна не е тайна, че варненската партийна организация на БСП е разделена на клубове по интереси.Припознаването на Кирил Йорданов като червен кмет и правоверен социалист и демонстрираната от него лоялност към червените само на пръв поглед успокоява ситуацията.Прословутия доклад на Димитър Дъбов е особено ценно четиво, касаещо пряко варненските византийски бакии в БСП.Скандалите в партията за сега бълбукат пазени под медииния похлупак осигурен от Кирил Йорданов и небезизвестна варненска групировка. Последната информация е , че лагерите до толкова са се запасили с “материали”, че по адрес на млад и перспективен БСП-кадър количеството “информации” прилежно стифирани в папка вече надвишава броя на страниците в “Под игото” на Иван Вазов. Като се започне от списъка на кредитните милионери и се свърши с фалитите с негово участие всичко е проучено от ... ОПО(основните партийни организации). Удивителното в случая е , че именно традиционно добрата организационна структура на БСП понякога е в състояние да поднесе супер неприятни изненади на собствения си партиен елит.За никого не е тайна, че единият клуб по интереси в БСП е богато подплатен с информация предвид старите си ченгеджииски традиции и нови корпоративни влияния .Другият обаче го наваксва именно чрез живата история на партията. Няма ченге на този свят което да може да се сравни с калените в десетилетни византийски интриги стари варненски комунисти.

След всичко написано изводите се налагат от само себе си.Стартът на новия политически сезон във Варна няма нищо общо със стандартната ситуация, при която всички се завръщат от плажа и заварват познатата реалност.Като се замисли човек даже варненския митрополит Кирил е в нова качественопроменена роля след намесата на прокуратурата и полицията в църковните дела.От друга страна очевидния келепирджилък на мнозинството в общинския съвет на Варна изнервя все повече задкулисните фактори които дърпат конците на марионетките.Просто келепирът стана толкова голям, че няма как да се прикрие само с оплесканите задници на шепа политически предатели. Всичко тези дребни закачки разбира се са в графата “други”. При положение , че е ясно кой(и как) държи мнозинството значението на самия титуляр изпълняващ ролята на председател на ОС-Варна е съвсем никакво!
Далеч по-важно е, че няма как изборът на нови позиции от страна на варненския соцкмет Кирил Йорданов да не повлияе пряко на поведението на останалите политически играчи.Самият кмет вече е в друга орбита и не е ясно къде ще кацне неговия кораб, примерно след 6 месеца.От сега се говори за завръщане в парламента или за министерски кресла, но окончателното решение безспорно е в главата единствено и само на Кирил Йорданов.
Въз основа на тези слухове за кариерата на кмета, вече се лансират и логични конструкции за евентуални предсрочни местни избори.

Това допълнително качва адреналина на заинтересованите страни.От една страна имаме нова реалност свързана с НАТО и засилен интерес към морската столица свързан с ясни геостратегически интереси далеч надхвърлящи регионалното ниво, от другата страна имаме традиционните провинциални политически фактори изживяващи е като “вечни” и “несменяеми” плюс ясно идентифициралата се като привърженик на статуквото емблематична за местните мащаби корпорация(в последните публикации на собствените си медии, корпорацията се е самоназовала конгломерат).
Изходът от сблъсъка е повече от ясен,но не е ясно времето необходимо за развръзката.
В края на краищата Варна не е центъра на вселената.
Просто демокрацията е като горчив илач-необходимо е контролът на неангажиран с по-важна работа голям брат за да се пие редовно лекарството.

Антон Луков