Някои в СДС може би харесват президентската кандидатура на Неделчо Беронов. Проблемът е, че потенциалните партньори на СДС не харесват Неделчо Беронов. А не го харесват просто защото е свързан с Иван Костов. На практика НЕ съществува вариант човек на Костов да бъде подкрепен от цялата десница и центъра. Причините са едновременно много и много съществени. Повечето анализатори на политическите проблеми в България са на мнение, че многобройните интриги от близкото минало са в основата на неприятностите, които се стоварват на политиците вдясно: И грешат! Истинският проблем е в злободневната политика на днешния ден. Всички са наясно с целта на Костов - той иска да остане сам в дясно и да консумира властта (когато някой ден се обърне палачинката) сам. Даже най-толерантните в десницата са наясно с простичкия факт, че ако зависеше само от Иван Костов, СДС отдавана щеше да е извън политиката.

За съжаление кризата се очертава като нерешима. Не е ясно как на една маса ще седнат Гаргамел, бодигардът на Симеон и самият Симеон. Затова далеч по-приемливата кандидатура на десницата си остава Петър Стоянов. Повечето от обективните наблюдатели видяха в опитите на Костов да хвърли кал върху миналото на Стоянов, синхронизирана агресия на ДСБ и БСП в полза на Георги Първанов (агент Гоце). Арогантността на Костов обаче може да му изиграе много лоша шега. Безспорно е, че лидерът на ДСБ в качеството му на бивш премиер разполага с много информация. Лошото в случая е, че част от информацията за Неделчо Беронов всъщност е общодостъпен факт.

Не бяха толкова далеч времената, когато публично бяха изковани връзките между Беронов и печално известния ексобластен управител на Варна Добрин Митев. Някой от по-паметливите свидетели на политическите процеси в морската столица са готови да се закълнат, че няма нищо случайно във възхода и падението не само на Добрин Митев. Всички във Варна знаят, че приятелският кръг на Митев е отгледан от Иван Костов. Някои обаче твърдят, че точният термин не е отглеждане, а осиновяване. Ако някой прекрасен ден лъснат истинските родители на изчадието, тогава нещата биха могли да станат меко казано интересни. Беронов беше част от този приятелски кръг. За това има предостатъчно свидетели. Беронов консултираше част от скандалните приватизационни сделки на Добрин Митев и много трудно ще отрече, че дължи най-малкото старта на възхода си до конституционен съдия именно на Добрин Митев. Чест прави на Петър Стоянов, че не злоупотребява с информацията, която безспорно има (качеството му на бивш президент той би трябвало да знае не по-малко от Иван Костов). Освен всичко друго демонстрираната въздържаност от страна на Петър Стоянов е и послание. Послание, че нормалният диалог е възможен.
КАЛОЯН ХРИСТОВ