Изминалата седмица управляващото мнозинство у нас посвети на лигавщини по проблема кого издигаме за кмет на София. Включването в стартиралото надлъгването сред жълтите по тази тема бе осъществено отново на принципа: “Може нищо да не вършим, но е важно да го правим с хъс и в името на избирателя”. Понеже идат избори. Засега само местни, но никога нищо не се знае.
От жълтите храсти наизскачаха дузина (засега) нахъсани издигвачи на кандидатури и запредлагаха един през друг.
Емил Кошлуков издигна кандидатурата за столичен кмет на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов. Подкрепиха го Мирослав Севлиевски и Борислав Цеков.
Шефът им в парламента Огнян Герджиков се намеси, за да разясни, че стихията на генерала е в МВР. И даде своите предпочитания за трети мандат на Стефан Софиянски.
Правосъдният министър Антон Станков, макар и колебаещ се, в крайна сметка предпочете Бойко пред Стефан.
После пък Севлиевски заяви, че в политическия съвет на НДСВ имало поне двама души, които биха могли да победят Софиянски.
Партизанската акция “Вместо да нападнем мандра – да номинираме кмет” продължи с пълна сила, но и изненадващи обрати. Явно за заблуда на противника. Най-вече на личния враг на всекиго от НДСВ вътре в НДСВ.
“Държим на кандидатурата на Стефан Софиянски за кмет на София, но ако се стигне до вътрешно-партийна номинация в НДСВ, това трябва да е Емил Кошлуков”, намеси се в номинирането още един жълт депутат – Кирил Милчев. Така от номиниращ Кошлуков внезапно стана номиниран.
Милчев изкара и мотиви – колегата му Кошлуков бил млад, с висок рейтинг и политически опит – напълно отговарящо на представите за столичен кмет. Сигурно е така, като се има предвид, че Емил Кошлуков и се усмихва симпатично. Почти колкото Софиянски.
След Милчев в акцията се включи и Илчев. “Всъщност не сме издигнали точно кандидатурата на Кошлуков, а разиграваме една ситуация, в която с условни параметри търсим подходящия човек за този пост”, разясни тактиката Станимир Илчев. Това било проба, как ще се реагира на името Кошлуков за столичен кмет.
В крайна сметка се изясни, че Милчев и Илчев всъщност опитвали да активизират политическите сили и да търсят подходящата кандидатура.
Като се замисли човек, наистина методиката “Милчев-Илчев” е крайно ценна. Издига се една кандидатура – като мишена. Примерно номиниращите обявяват: “Кошлуков”. И по показаната мишена почва стрелба. Ако издържи на пукотевицата, временно издигнатият отива в папка “Кандидати”. Ако не – го махат от хоризонта или самият номиниран става пък номиниращ.
Освен като мишена, номинираните вършат и друга работа. Един вид червен плащ пред рогата на бика. Развеят някого, и целият, образно казано, политически добитък се втурне към него. Кой да го намуши, кой да му подложи гърбина за реализиране от кандидат-кмет само в кмет.
Така, в игри и закачки продължава веселбата на жълтото мнозинство из дебрите на кметските номинации.
Както са я подхванали, нищо чудно скоро да издигнат и самия Симеон Сакскобургготски за кмет. Дано да е поне на столицата, нали все пак е цар. А и по принцип, каквото и да правят в НДСВ, все до Симеон Втори опират.
Преди да се стигне чак до там в новите вътрешнопартийни игри на НДСВ из шубраците, трябва наистина да дойде Горския. В смисъл – пак Симеон Сакскобургготски. И вместо да се вписва в играта на подопечното си мнозинство, обяснявайки, че не смята да издига Бойко Борисов за кмет, да постъпи както онзи известен горски от онзи любим виц. Да изхвърли от гората всички партизанстващи по темата “кмет на София”.
Вярно е, че му идва времето на надлъгването преди местните избори. Жълтите обаче наивно и налудничаво запремятаха един през друг кандидатури. А от това премятане единствено лъсва меракът на всеки един от номиниращите да привлече вниманието на публиката към собствената си персона. Поне да го правеха с повече въображение, с повече финтове, с доза елегантност. Но не – прас, генерал Борисов на кандидатската скамейка.
Естествено, новата тупурдия в НДСВ веднага беше вкарана в познатите канали. Едни обявиха Кошлуков за невероятно хитър играч заради този му ход, чрез който отстранявал неудачни кандидатури, консолидирал едва ли не НДСВ и отмествал общественото мнение от други, наистина парливи теми. Други възприеха номинацията на Бойко Борисов за кмет от Кошлуков като чиста проба глупост. Както винаги истината е по средата. И отново и единствено е в сферата на партизанлъка, на заемането на позиции вътре в НДСВ, а от тук и позиции в политиката изобщо. Има и още нещо. И не случайно от всичките “кандидатски” брътвежи само тези на Кошлуков всъщност са пресметнати и целенасочени.
Бомби като Кошлуковата неизменно вдигат адреналина и на останалите играчи на политическата сцена. Особено на по-неопитните. Затова и първите залагания, последвали това на Кошлуков дойдоха от редиците на съпратийците му. Жълти депутати лансираха името на колегата си Валери Цеков за бъдещ кандидат на управляващите за кмет на Пловдив. За упражненията на Милчев и Илчев по издигане кандидатурата на самия Кошлуков вече споменахме. Доказателство, че Кошлуков просто пързаля колегите си депутати и ги предизвиква да се включат в тичането из кандидат-кметската гора са думите му: "Ще се кандидатирам единствено, ако Кирил Милчев, Станимир Илчев и Пламен Панайотов водят листата за общинарите, за да стане тандемът пълен".
Уловката на Кошлуков стигна до там, че след помпозните коментари “за” и “против” кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на София, бе направено обебщението, че
“десните партии са скептични, че кандидатурата на ген. Бойко Борисов за кмет на София може да бъде обединителна”. Кога му издигнаха кандидатурата, кога се прие за истинска монета тази номинация, кога вече и скептични имаме на лице.
Действащият кмет и лидер на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски се изказа, че е далеч от мисълта да получи подкрепа от НДСВ и СДС. Не може управляващи и опозиция да издигнат един кандидат, заобясняваха пък от СДС. От ДПС предупредиха, че винаги са подкрепяли Софиянски. От БСП пък в техния си изпразнен от съдържание стил отсякоха, че засега се въздържат от коментари около кандидатурата на Борисов. Задкулисно обаче червените хукнаха да обсъждат опонент и измислиха да бъде номиниран синът на председателя от преди 10 ноември на Народното събрание и член на ръководството на БКП Станко Тодоров - архитект Андрей Тодоров. Понеже “бил силен кандидат, защото подобно на Сергей Станишев бил ново за публиката лице, което се ползва с имиджа на непартиен професионалист и едновременно с това бил силно свързан с партията по произход”.
"Не знам какви ги пускат", бе най-точният коментар на ситуацията от тази седмица. Направи го Симеон Сакскобургготски.
Пускането е ясно. Пуснаха се фишеците за произвеждане на дим за партизанската игра из жълтата гора. Всеки извади и динените кори. Кошлуков беше пръв, после и останалите… Всеки със своята полза от партизанската игра на кандидат-кметове.
Изборите за местна власт обаче не са мандра, от която участниците в акцията да отмъкнат кой колокото може да носи пити с кашкавал. Кметският вот категорично ще е и лакмусът, и катализаторът на политическите процеси. А от днешната игра на жълтите може и да им загорчи като от недоузрял кашкавал. Ако след редовните местни избори догодина, им се наложи да поиграят и в едни извънредни парламентарни.
Тогава, дори и да кандидатират Бойко Борисов за цар, сгромолясването няма да им се размине.
Анелия Иванчева
В-к “Монитор”, 18 октомври 2002г.