Новината, че общинският съветник и бизнесмен Красимир Узунов е поискал трите декара паркинг в двора на МБАЛ “Св. Анна” (бившата Окръжна болница във Варна), предизвика много сериозен отзвук в общественото пространство. Те трябвало да бъдат включени в програмата за публично-частно партньорство, като в замяна се изградят 256 подземни и надземни паркоместа, както и студентско общежитие.

Повечето варненци са смаяни, че предложението на Узунов НЕ е директно и еднозначно отхвърлено от общинските съветници – то не събра нужните гласове в комисията по собственост и не бе включено в годишната програма за управление и разпореждане на общински имоти за 2010 година. Тоест, все още има вратичка за реализацията му в по–близкото или по–далечно бъдеще. Това означава ли, че някой не толкова прекрасен ден на този парцел, публична общинска собственост, няма да се построи болница, за да може Узунов да печели?

Конкретният спор обаче е само част от далеч по–интересния въпрос за това, доколко бизнеса има работа в политиката? За никого не е тайна, че в черноморските и т.нар. “митничарски” общини сериозна част от общинските съветници бяха избрани в качеството им на бизнесмени.
Очевидно е, че за този тип “съветници” правила и закони за свързаност на интереси не съществуват.
За тях не съществува морална спирачка, разумна причина или ограничение, наложено от доброто възпитание, което да ги спира да... си искат.

И те си искат! Предлагат заменки, определят кой има право и кой няма на икономически, финансови или приватизационни интереси, налагат на цели браншове ограничения и правила които те самите не спазват.

Както един читател на “ДНЕС+” сполучливо е коментирал новината за “предложението” (по-скоро иде реч за искане) на Узунов “Програмите по публично-частно партньорство са пар екселанс РМД-та, но с нови думи. Сега вече е модерно това, за да прибереш и обереш държава или община. Когато някой ти каже публично-частно партньорство, разбирай - да краде собственика чрез близък обръч. Това е!”

Влизайки в общинския съвет бизнесмените постигат нещо много опасно – “предложенията” им са на път да се превърнат в “предложения, на които не може да се откаже”. На всичкото отгоре НЕ дължат отчет никому. Купили са си гласовете – онези, които са ги продали, нямат право днес да разсъждават. Колкото и да изглежда налудничава, тази картина е факт от реалността в която живеем.

Съвсем отделен е въпроса доколко раждането на тази уродлива реалност беше подпомогнато от невидими акушери.
Моделът “Варна” с неговата безмилостна всеядност буквално вкара вълка в кошарата.
Във Варна няма толкова богат бизнесмен, който да може да си позволи други да усвояват благата на общинския бюджет. И ТИМ, и Узунов, и Марешки, и Пламен Андреев, и т.н, не могат да си го позволят. Особено сега във времена на криза.

Тяхната истина (на бизнеса) е, че пожелаха директно участие в усвояването на общинския бюджет, защото всеобщо е усещането, че моделът “Варна” налага привилегии за тесен кръг богоизбрани.

Нелепото в случая е, че когато вълкът влезе в кошарата, вътре нямаше нито една… овца. Пред яслите кротко мъркаха (с руски акцент) лъвове, тигри, мечки и прочее свирепи добитъци, способни собственоръчно да се разправят с цяла глутница вълци.
Община Варна практически се е повърнала в Ноев ковчег за всякакви хищници.

Остава надеждата, че вярващите са повече от атеистите! И че все някога вярващите ще си спомнят за поуките от историята на Авраам и прокълнатите градове Содом и Гомор!
“По пътя Господ му откри за Своето намерение да погуби жителите на Содом и Гомора заради техните безчислени съгрешения. Авраам започна да умолява Бога да пощади нечестивите градове, защото може би (мислеше си той) в тях ще се намерят поне 50 праведници. Но не се намериха толкова праведници в тях. След това Господ му обеща, че заради молбите му ще пощади Содом и Гомора, ако в тях се намерят поне 40 праведници. После намали на 30, 20 и накрая 10. Но уви, в тези нещастни градове не се намериха и 10 праведника. “
Всеки град си заслужава съдбата.
Антон Луков