Специално във Варна Костовистите имат една изключително несъстоятелна теза. Според тях не бивало партийката им да има областно ръководство, защото местният областен лидер обикновено се държал като феодал.
Камъните, естествено, са в градината на СДС. Нищо, че през поне 10 от последните 14 години, в които СДС съществува (и като коалиция и като партия), областният председател на партията е бил все от редиците на костовистите (Добрин Митев, Благой Димитров).

И все пак, има ли аргументи в полза на подобна теза?
За никого във Варна (пък и в цялата страна) не е тайна, че няма абсолютно никакво значение дали Иван-Костовата партийка ще има областно ръководство или такова липсва. Самият Костов никога не би държал на такъв отговорен пост човек с лично мнение, още по-малко би се зарадвал на силна местна организация с ясно структурирани приоритети. Всъщност истинският въпрос пред костовистите (не само във Варна) е: ще има ли в повече още един областен послушко на конци или няма да има такъв в тяхната вътрешнопартийна структура.

Каквото и да говорят СДС във Варна има единна организация и легитимни градско и областно ръководства. Това, че настоящите сини лидери защитават приоритетите на местната организация съвсем не е толкова лошо. По–скоро е точно обратното! В крайна сметка най-голямото предизвикателство е намирането на точния баланс, гарантиращ спазването и на националните приоритети, спускани от централата на СДС.
В една и ли друга степен в сините редици този баланс в момента съществува.

Факт е, че търсенето на някакво вътрешнополитическо равновесие между национални и местни интереси никога не е било в сметките нито на Иван Костов, нито на последователите му. За това, ако случайно в техните среди някой се пръкне със собствено мнение, то този някой автоматически се превръща в “местен феодал”. Следват добре познатите процедури - доноси до командира, изключвания и накрая - ако мине номера - се прибягва до съдебна разправа.

Специално във Варна вече се знае даже кой носи доносите, знае се и кой в София ги консумира?
Нищо ново под слънцето!
Някой да има спомен за поне един случай, в който Иван Йорданов Костов да е допускал вътрешнопартийна демокрация, когато беше председател на СДС?
Защо сега трябва да вярваме, че вълкът си е сменил нрава?

Антон Луков