За разлика, например, от Иван Костов, Европа не приема за чиста монета реформата в Българската социалистическа партия. Според списание “Икономист”: “В много области не е ясно какво смята да прави БСП с властта и точно затова е трудно да се направи ясна оценка какъв ще бъде ефектът от евентуална промяна на правителството”. Евентуална изборна победа на БСП ще представлява опасност за скоростта на реформите в сфери като приватизацията и структурните реформи, заяви Джеимс Оуен аналитик на “Икономист” пред радио “Нова Европа”. Подобно на един куп родни политици (включително от БСП) Оуен се притеснява и затова, че “Сергей Станишев няма стаж и затова трябва да се изчака, да се види какво ще стане.”

Каквото и да говорим подобни материали нямат задължителен характер за суверенна държава като Република България. Те обаче в никакъв случай не са просто умствено упражнение на скучаещ западен журналист.
На широката публика е добре известно, че няма нищо случайно в подобни публикации.
Списание “Икономист” не се нуждае от реклама. И за разлика от повечето български медии не плаща данък “автоцензура” спрямо евентуалните бъдещи управляващи в България.

Коректността изисква да обърнем внимание и на още нещо. С многобройните си гафове БСП заостри вниманието на Европа върху себе си, но също така вярно е, и че бе направено много за замазването на... същите тези гафове.
Политическата “идея” да се излезе от валутен борд, например, получи страховит отзвук именно в икономическите среди, при това не само у нас. Излишно е да коментираме последиците от подобен гаф. Факт е, че лично председателят на БСП Сергей Станишев се ангажира със замазване на пейзажа.

Горе-долу същия ефект има бурята в чаша вода около АЕЦ-Козлодуй. Високомерието на соцекспертите по въпроса е направо смайващо. Очевидно те си въобразяват, че едва ли не, има мегдан да диктуват някакви условия на Европа. Не стига това, ами отговорни фактори от ръководството на социалистическата партия апелираха дори да се... отложи подписването на договора с ЕС. При това тези хора или наистина си вярват, или не знаят (второто също е възможно), че нямат никакви шансове за предоговаряне на каквото и да било. Колкото е могло да бъде постигнато, бе направено от екипа Паси-Кунева и не един западен представител бе категоричен по въпроса.

За редица европейски наблюдатели антиНАТО-вските флиртове с електората на тема Ирак също са тревожен сигнал. Ако в Ирак сме коалиционни партньори на САЩ за броени месеци, то с ЕС се предполага, че ще си партнираме с десетилетия. И ако в БСП си представят точно по този флиртаджийски начин партнирането, то съвсем закономерни са и съответните нелицеприятни изводи, които се правят в Европа.

На фона на тези (и още много) гафове дискусията около младостта и опита на Сергей Станишев минава за предимно вътрешнопартийна драма (макар, че и по тази тема на Запад следят събитията с повишено внимание).
Може би всички тези комплексни причини са в основата на все по-натрапчиви подозренията, че БСП наистина се страхува от отговорността за действията на свой самостоятелен кабинет!

Ясно им е, че Костов може и да ги е признал за реформирани, но далеч по-важно е какво пише в “Икономист”. Ясно им е, че не могат да контролират анти-западните чувства на собствения си партиен елит, още по-малко могат да сдържат омразата към всичко НЕруско у елктората си. По-умните и информирани сред червената върхушка са наясно и с още нещо - никой на Запад не си прави илюзия за истинските настроения, вдъхновяващи червените редици.

Затова и соцелита го е страх от самостоятелна власт. Просто има защо.
Може би не са прави онези, които пророкуват, че втора издънка на БСП във властта ще я изхвърли завинаги от българската политическа сцена. Тази над 100 годишна партия има толкова много и толкова значими издънки, че ако трябваше да изчезва, това би станало, например, някъде около времето на атентата в църквата “Света Неделя” (16 април 1925г.), който до скоро беше най-кървавия атентат в Европа (в момента е на “почетното” трето място по брой загинали, след атентатите в Испания и гарата в Болоня). Преди този атентат се състоя най-безсмисленото “въстание” в Европа - Септемврийското, след това бяха колаборационизма по време на пакта Рибентроп-Молотов, деветосептеврийският преврат, чудовищната антибългарска кампания в Пиринска Македония за смяна на българското самосъзнание, терора след деветеоспетмврийския преврат, участието на България в потушаването на “Пражката пролет”, безумното предложение да станем съветска република, т.нар. “Възродителен процес”, външният дълг на България и изнасянето на българските капитали чрез външнотърговските дружества, и достойния финал (засега) на този бисерен наниз - управлението на Жан Виденов.

Тоест, втората издънка на тази партия се е случила най-малко преди 70-80 години.
И тя все пак си съществува, въпреки всичко!?!
Едва ли пореден (а не втори) провал на БСП ще я изтрие от българската политическа сцена.
Просто, ако тази партия получи властта, последиците ще са драматични за... всички останали.
Без изключение.

И без значение дали някои я припознават като реформирана (Костов), или не я признават като такава (всички останали).
Точно поради тази причина остава неразбираемо мазохистичното упорство, с което в дясно се опитват да предотвратят... и дясното и дясно-центристкото обединение.
Колкото и парадоксално да звучи, в момента единствената партия, която се явява алтернатива на БСП е... НДСВ. Другите НЕкомунистически или НЕсоциалстически партии и организации се надпреварват да хулят Царя. Някой да е видял листовка срещу Овчаров, например? Че Овчаров не беше ли член на същото това безумно правителство на Жан Виденов? Каквото и да напишем за него, ако е свързано с управленската НЕмощ на БСП, все ще вярно.
Никой обаче не се е засилил да пише по темата или да печата листовки с подобно съдържание?

А предупрежденията вече започнаха да идват и отвън.
Както по-горе е споменато, няма нищо случайно в думите, изречени или написани, от аналитик на списание “Икономист”.
След като голяма част от българските десни политици не вярват на собствения си опит, дано се вслушат в чуждия.
Може би все още има време.

Антон Луков