Все повече се потвърждават прогнозите, че арестът на общинския съветник Веселин Данов ще бъде използван за откровено политически цели. Странното в случая е, че и варненските полицаи, и заинтересованите местни политици, неистово се пазят от коментари, засягащи криминалната страна на същия този арест.
Парадоксалният резултат от този чисто български абсурд е, че на финала се получава една тотално изкривена реалност - криминализира се образът на варненските ченгета и политици за сметка на… политизирането на ареста на Веселин Данов.

Звучи сложно, но всъщност не е! Както вече няколко пъти беше написано, отказът на варненските полицаи да отрекат слуховете за изпълнение от страна на униформени на мутренски поръчки, буквално съсипва престижа на собствената им професия. Излиза (според някои писания, в някои медии), че сме свидетели на нещо като сливане между полицейската върхушка във Варна и криминалния контингент. Някои дори пишат, че мутрите внушават на ченгетата кой и кога да бъде арестуван и даже наблюдават от близкия ъгъл как ченгетата изпълняват тези внушения.

При политиците ефектът на изкривената реалност е същият, само че в основата не е мълчанието, а… многото приказки. В момента, в който варненският лидер на ГЕРБ Павел Димитров си отвори устата за ареста на общинския съветник Веселин Данов, моментално всички в морската столица се сещат за връзките на самия Павел Димитров с добре облечени бизнесмени. Тези връзки са украсени с всички атрибути на едно взаимно полезно партниране. Има взривове, жертви, витиевати адвокатски защити и т.н., и т.н. Има един момент, когато Павел Димитров даже беше принуден да подава оставка от поста лидер на варненските гербери, понеже в столичен вестник беше цъфнала доста интересна негова снимка. Резултатът от излишното говорене е очевиден - колкото повече Павел Димитров политизира ареста на Веселин Данов, толкова повече се криминализира неговият собствен образ и този на партията му.

Лошото е - в цялото това безумие, че за пореден път ставаме свидетели на особеностите на българския политически живот – тези, които мълчат, би трябвало да викат, а онези, които много говорят, би трябвало да мълчат като риби.
На всичкото отгоре, последиците от тази чисто българска простотия, намират своето директно отражение в медиите. Онези, които симпатизират на полицията, желаят обществото да бъде убедено, че версиите за поръчкови действия при ареста на общинския съветник Веселин Данов са НЕверни. Единственият начин да го постигнат е като питат полицаите, а полицаите, ако бъдат така добри, би трябвало да отговорят. Отговорът обаче означава поемане на отговорност. Естествено, никое ченге не желае да се товари с допълнителни отговорности и накрая питащият, който иска да помогне, се превръща във враг, който… пречи.

Излиза, че нищо не правенето, е единственият верен ход за всички. Майната му и на имиджа на ченгетата, и на честта на политиците. Май беше обратното. Всъщност, все тая.
Какво ми влиза на мен в работата, да обяснявам, че не всички са маскари?
Антон Луков