Какво би могло да се случи, след като Ахмед Доган заяви, че подкрепата, която ДПС даде на Първанов, е “инвестиция в бъдещето”? За близкото или за далечното бъдеще става въпрос? Ще има ли бламиране на сегашния кабинет?

В 36-то народно събрание СДС имаше 110 депутати, БСП – 106 депутати, а ДПС – 24 депутати. В момента НДСВ разполага със 120 от 240-те места в парламента, СДС – с 51-о, БСП – с 48, а ДПС – с 19, след като Осман Октай напусна групата на Сокола. За да се развие сценарият “Боянски ливади ІІ” от 1992-ра година, са необходими няколко предпоставки. Първо, Константин Тренчев, който да предизвика сериозни протести срещу правителството. Второ, втори Желю Желев, който да иска да свали правителството. Трето, Ахмед Доган в парламента, като председател на групата, която крепи правителството. Четвърто, втори Иван Костов в правителството на царя. Пето, “жълти мравки” в парламентарната група на НДСВ. И, шесто, парламентарната група на ДПС да бъде единствено определяща за съставяне на кабинет.

Някои от условията са налице. Доган в момента крепи правителството на царя, а Тренчев вече буни работническите духове и стяга нови протести. По-важните условия са другите. Иска ли Първанов да свали кабинета на царя? Има ли втори Иван Костов в царското правителство? Ще се появят ли “жълти мравки” сред царските депутати? И определящо ли е ДПС за съставяне на кабинет?

Глупаво е да се твърди, че Първанов не иска и изпълнителната власт. Но това съвсем не означава, че иска парламентарни кризи. Ако сегашният кабинет бъде свален по съответния конституционен ред, това означава, че НДСВ ще получи мандат за нов кабинет. При такъв развой, ако представителите на СДС в парламента имат и малко чувство за политическа отговорност, най-нормалното би било да съставят коалиционен кабинет с НДСВ. В противен случай СДС трябва да състави кабинет с БСП и ДПС, което би било политически абсурд. Едва ли Първанов има полза от нов вариант на коалиционен кабинет, подкрепян от НДСВ и СДС. Определено и Доган няма сметка да излезе толкова бързо в опозиция, при положение, че за първи път има свои министри български турци. Още повече, ДПС не е определяща за съставяне на кабинет, както беше в 36-то народно събрание Това обаче е нормалната политическа логика.

СДС доказа през последните четири години, и най-вече през последните месеци, че прави всичко онова, което не трябва да прави. Това обаче е състоянието на “сегашното” СДС. До февруари, когато е националната конференция на сините, едва ли ще са налице социалните предпоставки (“A la Тренчевите протести”) за предизвикване на вот на недоверие. След конференцията СДС най-вероятно ще бъде по-коалиционно настроен и голяма (или поне достатъчна) част от сините депутати ще последват волята на новото партийно ръководство. Дори и ако не се случат големи промени в НИС на СДС, промени в парламентарната група на сините ще настъпят. Най-вероятно част от сините депутати ще променят курса си към затопляне на отношенията с царя. Подобен депутат би могъл да бъде дори и Евгений Бакърджиев.

Ще се прояви ли явлението “жълти мравки” в групата на НДСВ? Възможно е. Симптоми за това има. Мнозина от депутатите на НДСВ най-вероятно са си представяли “новия морал” като предизборна фразеология. Оказа се, че антикорупционните намерения на царя са доста сериозни и сигурно сред жълтите депутати има недоволни. Пример за това са изявите на Емил Кошлуков, въпреки че фронтменът на студентските протести обяснява различното си мнение, спрямо мнозинството в царската парламентарната група, с политически мотиви. Дори и да се формира някаква недоволна група сред жълтите депутати, тя едва ли ще бъде достатъчно голяма. Недоволството също не е достатъчно за постигане на някакви политически или икономически намерения. Въпросната група ще трябва да се коалира с някого в парламента.

БСП и СДС са еднакво невъзможни партньори за Кошлуков, а ДПС е “недостатъчен” партньор. При такава очевидна “недостатъчност” още по-вероятно е “жълти мравки” да няма. Със сигурност Емил Кошлуков е поулегнал спрямо бурните времена от началото на 90-те и достатъчно добре е преценил рисковете на “волните изпълнения”.

Другият въпрос: Има ли в кабинета на НДСВ втори Иван Костов? Такава роля биха могли да изиграят или двамата министри на Доган, или двамата министри от БСП, а защо не и четиримата заедно. Може би това са част от измеренията на “инвестицията в бъдещето”, която направи Сокола, като подкрепи Първанов. Най-същественото обаче е, че БСП тъй или иначе участва в изпълнителната власт с двама министри, въпреки че се опитва да обясни, че не участва. Затова инициатива за сваляне на правителството отстрана на БСП-министрите е по-малко вероятна. Евентуален вот към цялостната политиката на кабинета също е неподходящ като инициатива на БСП-депутатите, защото би означавал, че и техните министри не си вършат работата. От друга страна, Георги Първанов, който ще бъде и занапред безспорният фактор в БСП, със сигурност вижда очевадния факт, че столетницата не може да управлява сама. Много по-вероятно е, новият президент да подкрепи царя и да търси промяна в кабинета чрез искания на червената парламентарна група за вотове на недоверие към политиките на министри, различни от Костадин Паскалев и Димитър Калчев.

Така БСП ще бъде представена с повече министри в евентуален нов кабинет и ще се стреми към по-добри резултати на следващите парламентарни избори. Важна подробност е, че БСП ще бъде принудена да търси подкрепата на ДПС за подобни намерения. Но това означава да бъдат катализирани процесите на сближаване между НДСВ и СДС-депутатите. Едва ли БСП и ДПС имат полза от това.

При липса на инициатива за коалиране с НДСВ отстрана на СДС БСП ще участва много по-активно в изпълнителната власт, а партията на Костов ще остане в изолация поне в още два парламента. А дали Костов не иска точно това? Едва ли. Но дори и да го иска, освен вътрешнопартийните разногласия в СДС, с които бившият син лидер явно не може да се справи, в момента като че ли Командира има проблеми и с прокуратурата и едва ли той ще бъде факторът, който ще решава бъдещата политика на СДС.

Много вероятно е, Никола Филчев да стимулира коалиционните нагласи и на други от сегашните депутати на СДС, които участваха, по един или друг начин, в двете правителства на Иван Костов. Едва ли представители и на БСП и ДПС в парламента са изключени от патриотичните намерения на главния прокурор. А защо от погледа на магистрата да убягват и депутати от НДСВ? Личността на главния прокурор е много важно условие, което прави ситуацията на Симеон ІІ в момента коренно различна от положението на Филип Димитров през 1992-ра година. По всичко личи, че наред с царя, Никола Филчев ще се окаже основен фактор за катализиране процесите на “българското национално единение”.

Руслан Коларов