Най-големият световен износител на петрол Саудитска Арабия свика в Джеда голяма конференция на производителите и потребителите на „черно злато“ с цел да се отговори на въпроса: какво да се прави с цените на петрола,които през последната година се удвоиха. Едновременно с това САЩ, най-големият световен потребител на петрол, трескаво се борят с рязкото поскъпване на горивото с доморасли средства, които малко се връзват с принципите на пазарната икономика.

Президентът Джордж Буш за пореден път се опита да убеди Конгреса в необходимостта от добив на „черно злато“ в обявените за резервати територии на Аляска. А Комисията за търговия със стокови фючърси на САЩ се опитва да сложи на мястото им загубилите всякакво чувство за мярка спекуланти: както у дома, така и в чужбина. На 16 юни цената на „черното злато“ в Ню Йорк постави нов абсолютен рекорд – 139,89 долара за барел, плътно приближавайки се до невижданата преди граница от 140 долара. /В края на седмицата „черното злато“ наистина леко поевтиня – до 133 долара за барел/.

При това на всички отдавна им е известно, че фундаменталната причина, тласкаща цените на петрола към върха, е постоянното търсене на петрол от страна на бурно развиващите се икономики на Китай и Индия, към който се присъединиха и други азиатски страни. Освен това цените на петрола, номинирани в долари, се повишават поради простата причина, че през последните години американската валута силно отслабна и загуби своята привлекателност. Затова съдействаха много и самите американски финансови власти. Само за половин година от септември 2007 г. до март 2008 г.

Федералният резерв на САЩ понижи своята лихва с над 2,5 пъти: от 5,25% до 2%. В резултат спекулантите на световните борси прехвърлиха своите средства от доларови активи в поскъпващи петролни фючърси, надувайки на този пазар типичен „сапунен балон“. Да се очакват големи пробиви – в плана понижаване на цените на петрола – от конференцията в Джеда не си струва. Причината е в това, че нито купувачите, нито продавачите сега знаят как да подходят към проблема. Наистина, Саудитска Арабия обеща от юли да увеличи добива до 9,7 милиона барела дневно.

Така, добивът в кралството само за два месеца ще се увеличи с 0,5 милиона барела дневно и ще достигне равнище, невиждано от 1981 г. Наистина, в днешните условия не може със сигурност да се прогнозира, ще намали ли това напрежението на петролните пазари. В САЩ не могат да чакат. Когато средната цена на бензина на дребно в Америка надхвърля 4 долара за галон силно започват да нервничат не само обикновените американски шофьори, но и висшата администрация, включително президентът. При това, мерките да поевтиняване на горивата, които те предлагат са колкото оригинали, толкова и противоречиви.

На 18 юни президентът Джордж Буш възобнови опитите /които той предприема вече около 4 години/ да получи от Конгреса отмяна на забраната за добив в континенталния шелф на САЩ. Преди всичко става дума за защитени зони в Аляска. По ирония на съдбата тази забрана бе въведена от Конгреса заедно с президента Джордж Буш-баща през далечната 1990 г. Логиката на Буш-баща бе ясна: добивът в континенталния шелф ще увеличи предлагането на петрол на пазара и ще понижи ажиотажните цени. Американският президент не разбира само едно, или се прави, че не го разбира: добивът от шелфа ще даде първите си резултати за пазара след 3-5 години.

Този призив, в най-добрия случай, може леко да успокои американските граждани, но по никакъв начин няма да увеличи предлагането на суровини. Освен това демократическото мнозинство в Конгреса е твърд защитник на родната природа /въпреки, че САЩ призовават другите страни да увеличат добива по всички възможни начини/. Далеч по-голям интерес у американските конгресмени предизвика друга идея – да озъпти спекулантите на петролните пазари. Под техен натиск Комисията по търговия със стокови фючърси на САЩ реши да се заеме с ограничаването на броя на сделки с петролни договори, които може да сключва един трейдър за един ден. Нещо повече, CFTC поиска от лондонската борса ICE Futures Europe, търгуваща с договори за американски петрол WTI , да действат съвместно и да въведат аналогични ограничения. От формална гледна точка мярката, като че ли е правилна. Наистина, в днешните гигантски цени на петрола има огромна спекулативна съставна. Но това е само на пръв поглед.

Както е известно, спекулантът е също търговец, само че по-успешен, отколкото всички останали. Практиката винаги показва, че борбата със спекулантите довежда до още по-голямо повишаване на цените. И днес е ясно, че до встъпването в сила на ограниченията за броя на сделките, спекулантите ще се постараят да реализират максимален брой операции и още повече ще надуят цените. След като бъдат въведени ограниченията много скоро ще нарасне броят на участниците в борсовата търговия и обемът на спекулациите ще се върнат на предишното си равнище. Освен това всички административни мерки, меко казано, не отговарят на принципите на свободното предприемачество и търговия, стоящи в основата на американската икономика. Много по-успешно могат да се преборят спекулантите с икономическа мярка – Федералният резерв да започне да повишава лихвата.

Тогава спекулативните инвеститори ще се изтеглят от суровинните пазари и ще се преориентират към доларови активи; американската валута се покачва, а петролът поевтинява. Но Федералният резерв не може да направи това: без ниската лихва и слабия долар американската икономика окончателно ще бъде връхлетяна от стагнация.
Автор на коментара е Олег Митяев, икономически наблюдател на агенция „Новости“. /БГНЕС