В голяма степен изборът на Стелиян Севастиянов намести политическите пластове в града. Ако до този момент е имало някакви колебания, или дори надежди, за възможна консолидация в дясно, то сега всичко отиде по дяволите.
Може и да е рано за да се знае кой, къде, и за какво ще се бори на предстоящите местни избори, но при всички положения, вече се знае кой срещу кого ще играе.
След като фалшификациите по време на избора на Севастиянов са толкова очевидни стана ясно, че никой в дясно не иска да си има работа с ... МОШЕНИЦИ.

Ако тези хора са способни да излъжат собствениците си съпартийци, какво остава за евентуалните им партньори в политиката? Каквото и да си говорим, тази логика е още по-очевидна, дори от изборните фалшификации и за съжаление е абсолютно вярна.

Ако Севастиянов си мисли, че след като Христо Кирчев се е вързал да играе с него е постигнал мир, то още от сега трябва да му е ясно, че нищо такова не се очертава на хоризонта.
Христо Кирчев представлява единствено себе си.

На Кирчев трябва да му е ясно, че хората, които години наред му пазеха задника, рискувайки своя собствен, нямат никакво намерение да спасяват Иван-Костовото СДС. Още по-малко, пък, имат някакви мераци да се разбират със Стелиян Севастиянов.

Васко Василев може да преговаря колкото си иска в Общинския съвет.
Мир няма.
Няма и да има.
Ако ще всички ченгета на комсомолския секретар Димо Гяуров и всички прокурори на червеното другарче Веселин Динков, да си скъсат задника от бачкане по въпроса - мир НЯМА ДА ИМА!

Защо ли?
Ами много просто!
След проблемите на Софиянски с “независимата” съдебна власт и за децата в тази държава, би трябвало да е станало ясно, че тези хора нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили.
Между другото, навремето самият Христо Кирчев имаше същите проблеми.
Дори членът от НК бе същият.
И поръчителите бяха същите.

Антон Луков