- Г-н Василев, тежка ли ще бъде 2010 г.?
- Очакванията ми не са еднопосочни. Сега сме в тежка рецесия, но България влезе по-подготвена в кризата от други държави. Позитивите ни бяха бюджет с голям излишък, големи фискални и валутни резерви, нисък публичен дълг, добро състояние на банковата система, ниска безработица.

Но имаше и негативи - огромен дефицит по текущата сметка, който заради кризата намаля тройно. Балонът на финансовите активи и недвижимите имоти се беше надул и тези сектори вече пострадаха. Краткосрочно не съм оптимист за имотите. Банковата система също ще има повече проблеми, но ще остане в добро състояние.

- Какво трябва да предприеме правителството, за да преминем по-лесно през трудностите?
- В буря капитанът на един кораб трябва да държи здраво руля и посоката, а не да експериментира със завои и борба с вълните. Така е и с правителството - най-важната му задача е да държи стабилни валутата и валутния борд.
В противен случай ще настане такъв хаос и катастрофа, че цялата държава ще потъне.

- Как да се предотврати това?
- Има два компонента - да държим да няма дефицит в бюджета и да осигурим здравето на банките, другото е на втори план. Може да фалира някоя индустриална или строителна компания, може да имаме по-труден или по-скъп кредит, по-ниски доходи, но ако банките и валутата са добре, можем да излезем от кризата.
Ето защо икономиката ни има нужда от непоклатима финансова стабилност, а не от експериментално харчене. Наивно е да се смята, че ако се допусне дефицит, всичко ще се оправи. Напротив - проблемите тогава ще започнат - кредитните агенции ще ни намалят рейтинга, лихвите ще скочат, инвеститорите ще избягат, реалният сектор ще е в още по-затруднено положение.
Гърция като имаше дефицит след дефицит - дали бизнесът там е доволен сега?

- Но засега няма признаци за притеснение за борда, нали?
- Да, левът е много стабилен. Но препоръката ми към правителството е да харчи по-малко, да не се поддава на популистки натиск, защото най-голям ръст на доходите имаше през 1997 г., но тогава бяхме най-бедни.

- Реалистично ли е да се смята, че ще успеем да се присъединим към европейския валутен механизъм през тази година?
- Бих се радвал, ако е така. Но от 2005 г. по-скоро се отдалечаваме, а не се приближаваме. Причините са донякъде и външни. Но и България има вина, защото пропуснахме по-рано да кандидатстваме за ERM II.
През 2006-2007 г. беше водена проинфлационна политика, поради което не покрихме критерия за инфлацията.
А и влизането в еврозоната не беше приоритет за предното правителство. Ако е приоритет за сегашното, това е добре.

- Според обикновените хора приемането на еврото е свързано с оскъпяване на живота.
- Преди 10 г., когато се въведе в страните от ЕС, много европейци говореха, че цените са се повишили. Някои да - на капучиното на главната улица например. Ако е трябвало да струва 83 цента, е закръглено на 1 евро. Но този ефект е малък и е само за някои дребни стоки и услуги.
Иначе общата валута намали цените на много други важни неща - автомобили, техника, компютри и т.н. Индексът на потребителските цени не отчете никаква промяна в инфлацията заради въвеждане на еврото.
Ако купим един автомобил или компютър по-евтино, ще компенсираме всички по-скъпи чаши капучино, които сме изпили.

- Каква е оценката ви за бюджета за 2010 г.?
- Подкрепям усилията на правителството за балансирането на бюджета. Но повече се говори за това, а практиката не го показва - има дефицит и ще става по-голям.
Държавата харчи от бюджета прекалено много - с 2 млрд. лв. повече от това, което бих препоръчал. Бюджетът не е малък, а точно обратното - той е най-големият като процент от БВП за последните 20 г.

- Според вас една от причините е увеличението на пенсиите.
- Да. От 2007 до 2010 г. номиналният ръст на БВП е 12%, а пенсиите са се увеличили с 54%. Това не е нормално. Нито един ресор в държавата няма такова финансиране.

- Едва ли обаче това е основният проблем.
- Бих посочил 4 системи, в които са нужни спешни реформи - здравеопазване, пенсионна система, администрация, висше образование и наука. Реформите няма да са приятни, но са необходими, те ще намалят разходите в тези сектори.

- Какво трябва да се направи?
- В здравеопазването: Първо, да се промени начинът на ценообразуване. В момента има случаи, когато колкото повече болниците и лекарите лекуват, толкова по-големи загуби реализират. Това обрича системата на финансови сътресения. Второ, броят на болниците да се намали значително.
Трето, необходими са приватизация и концесиониране, защото държавата не е добър мениджър на търговски дружества. Четвърто, да се въведе доплащане от пациента. Когато нещо е безплатно или силно субсидирано, с него се злоупотребява и накрая пак си плащаме, но по друг начин. Пето, да се вземат мерки срещу силната корупция в системата.

- Какви са препоръките ви за пенсионното осигуряване?
- Подкрепям предлаганите реформи за промяна на модела. Трябва да се прецени дали да се увеличи пенсионната възраст, или необходимият стаж. За съжаление трябва да избираме измежду лоши неща, но няма как все по-малко млади хора да работят по-малко и да издържат повече пенсионери с по-високи пенсии.
Трябва да се увеличи и ролята на частните фондове, защото те по-добре могат да инвестират парите ни. Може да отпадне таванът за пенсия и да се дадат повече възможности за инвестиране на Сребърния фонд, включително и в България. Крайният резултат трябва да е намаляване на пенсиите като процент от БВП.
Най-доброто време за реформи е началото на мандата, когато правителството е силно и може да прокара всичко. През 2011 г. ще е различно.

- Увеличаващите се лоши кредити как ще повлияят на банките?
- Трябва да кажем добри думи за българските банкери. След банковата криза от 1996-1997 г. насам банките у нас са с много високи показатели за печалби, норма на възвръщаемост, нисък процент лоши кредити преди кризата. Стабилната банкова система е един от успехите на държавата.
Сега очевидно лошите кредити ще нарастват. Важното е това да не застраши капитала на банките и финансовото им здраве. Дори да имат по-малки печалби от предишни години, не бива да се допуснат катастрофални загуби. Много е вероятно в момента повечето български банки да са в по-добро състояние от техните банки майки на Запад.

- Според хората, които изплащат скъпи кредити, трупането на високи печалби в кризата си е чист обир.
- Това е свободният пазар. Когато един ресурс е дефицитен, цената се качва. В случая ресурсът са парите и затова лихвите се вдигат. Същото е с житото например - когато е лоша реколтата, цената му е висока. А кой каза “благодаря” на банките, когато имаше страхотни години с лесен кредит и ниски лихви?

- Кога ще започнат да падат лихвите по кредити?
- Рано е още за намаление. Не че банките не искат да дават кредити, но са малко надеждните кредитополучатели. По-добре е банките да не дават пари на фалирали фирми и с това да трупат още лоши кредити. Добрите проекти са малко, рецесията е много тежка за всички.

- Ще продължат ли да падат цените на имотите?
- Да, но не вечно. Просто в момента предлагането е огромно, а търсенето - много по-малко.

- Ще станем ли свидетели на още фалити на фирми?
- Фалитите още не са започнали. Нито една значима фирма не е фалирала, изключвайки "Кремиковци", който потъна независимо от кризата.

- Има мнения, че това е заради дългата и сложна процедура, а иначе реално много фирми вече не работят.
- В момента горим запаси и резерви, живеем на мускули и се надяваме проблемите да се разминат. Но се опасявам, че през първата половина на 2010 г. те ще се увеличат. Колкото по-бързо изпием горчивата чаша, толкова по-бързо ще се възстановим. В противен случай 5 г. ще влачим проблемите. Както например Япония - след 1990 г. второ десетилетие не успяваше да се освободи от лошите дългове, което я лиши от икономически растеж през този период.
София Терзийска/в-к “24 часа”