- Господин Савов, освен че сте основател на комитета „Варненска памет”, ваша е и идеята за изграждане на Алея на варненската памет в Морската градина. Доволен ли сте от решението на комисията, все пак чакате го повече от две години?
- Изключително съм доволен. Идеята за Алея на варненската памет наистина е моя, но тя беше подкрепена, обогатена и постоянно допълвана от всички членове на комитета, а те са хора със сериозен професионален и житейски опит.

- Ако така поставеното начало проработи, тоест ако действително започне изграждането на Алея на варненската памет, най-вероятно вашият комитет ще бъде натоварен с отговорни задачи. Кажете ни нещо повече за Комитет „Варненска памет”.
- Създадохме го преди три години, хора, които изпитват еднакви чувства по отношение на миналото – човешка, професионална или просто патриотична обич към Варна и към историята на града. Историята на Варна, както казва Борислав Дряновски е една красива приказка, аз бих добавил и непозната.

- Как започна всичко?
- Още преди три години и половина споделих идеята и за Комитета и за това какво той ще прави, а именно, че ще работи за конституиране на една сериозна Алея на варненската памет, та тогава за първи път я споделих с тогавашната директорка на Дирекция “Култура” г-жа Пенка Живкова. Стори ми се, че идеята й хареса, защото ме изслуша много внимателно и дори ми изброи хора, които според нея биха вършили добра работа в комитета. Аз я послушах и първо отидох при един от известните варненски историци и дългогодишен преподавател по история доц. Христо Ганев, тогава председател на Тракийското дружество в града. Той прие с радост да започнем създаването на комитета, направихме списък, поканихме хора, направихме си учредително събрание и готово. Задвижихме процедурата и го регистрирахме като дружество с идеална цел. А целта ни е повече от идеална. Тя е необходима и то на много хора или поне на всеки, който иска родният му град да има памет, да си знае историята. Аз още тогава споделих намеренията на комитета с г-н Панко Анчев – председател на постоянната комисия по култура, той одобри нашите намерения и ако не греша, по-късно именно той придвижи молбата на комитета, за което сме му благодарни.

- Кои станаха членове на комитета?
- Ами например освен доц. Ганев, който прие да стане председател на комитета и мене, който бях избран за секретар, членове са Шанко Апостолов – тогава беше директор на Парк-мавзолея „Владислав Варненчик”, г-н Плетньов – директор на Регионалния исторически музей във Варна, вицеадмирал Попов – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, подполковник Иванов – председател на Съюза на ветераните от войните, твоят колега журналистът Неделчо Михайлов, Борислав Дряновски – тогава директор на Държавния архив във Варна и коменданта на града подполковник Савов. В началото идваше и капитан Герджиков – председател на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища и школи запасни офицери и родолюбиво запасно войнство.

- Както го разказвате изглежда много лесно.
- Лесно беше. Защото за моя голяма изненада всички членове на комитета приеха веднага да се включат, явно нуждата ни от истинска памет, материална, монументална, красиво и естетски изработена памет имаме всички. Тоест имаме нужда от Алея на варненската памет.

- По какво тази алея ще прилича на Алеята на Възраждането, където са подредени националните ни герои?
- По всичко. Само дето ще се намира симетрично на Алеята на Възраждането вдясно от входа на Морската градина близо до Обсерваторията. Но дори и в организационен план и още преди регистрацията решихме не само Алеята да прилича на другата Алея, но дори и да вървим в стъпките на нашите съграждани, които през 1908 г. са създали Алеята на Възраждането, тоест като тях регистрирахме именно комитет, като тях изготвихме списък на личностите, на които ще се градят паметници, като тях ще дебатираме в обществото и ще вземем одобрението и препоръките на компетентните институции. Дори като тях вярваме в своите цели и сили, само дето малко ни липсва ентусиазмът на обществото от онези години.

- Само варненци ли сте вписали в списъка си за паметници в Алеята?
- Не са само хора, родени във Варна. По-скоро хора, направили много за Варна, живели във Варна и създали нещо полезно за града ни. И заслужили нашата незабрава, заслужили са със своя живот да разказваме за тях на децата си. Имената, които ние предлагаме са на хора с богати и сложни биографии, в които, поради времето от което идват, са вплетени моменти и от борбата за национално и църковно освобождение и от изграждането на новия живот във Варна. Иван Драсов например е бил близък съратник на Ботев, след Освобождението неговият бурен и рискован житейски път продължил със същата революционна енергия и при изграждането на административния и политически модел на нова Варна. За нас велик варненски кмет е и Михаил Колони, който също среща Освобождението с богата борческа биография и който независимо от напредналата си възраст е кметувал успешно и е създал много неща, показал е невиждан замах при изграждането на нова и модерна Варна. Целият град го е изпратил в последния му път до двора на Катедралата, където е бил погребан и където е имал паметник с бюстов портрет. За останалите личности в списъка и за техните заслуги към града също сме потърсили сведения в архивите, за тях също могат да се разкажат много неща, за да бъдат аргументирани сериозно основанията за техните паметници.

- Как ще става самото изграждане на паметниците? Ще обявявате ли конкурси, откъде ще намирате пари?
- Конкурс за бюстов портрет, каквито ще бъдат повечето от паметниците, никой не прави. Според спецификите на образа се избира скулптор с повече практика в пластичното портретуване, изпълнението му се възлага и толкова. А пари се намират лесно. Въпрос на активност, гъвкавост и целесъобразност. Все пак това е паметта на нашия град. Важното е процесът на изграждане на Алеята да не спира под крушата, а с равно, творческо темпо да започне, да продължи и да завърши по най-достойния за града ни начин.

- Ще разчитате ли на общината, на общинските съветници?
- Разбира се, накъде без общината и съветниците? Особено когато започне събирането на средства, ще се радваме, ако общинските чиновници и общинските съветници ни помагат със своите контакти, компетентност в административните процедури, така както са го правили общинарите и съветниците през 1908 г. при основаването на Комитета „Българско Възраждане”.

- Само с Алеята ли ще се занимавате?
- Не само с Алеята. Ще се опитаме да спасим каквото е останало от материалната памет на варненци, тоест ще се обърнем към тях с молба да отделят повече внимание на личните архиви, на семейните спомени – устни и писмени. Ако почувстват нужда да прегледаме заедно или с участието на музейни работници каквито документи и фотографии са открили и така съвместно да уточняваме и документираме някои важни за историята на отделния род или на града моменти. По този начин едната идея ще помага на другата, а всички заедно ще конструират повече цялост на варненската памет, ще я превърнат в обществен продукт, който да оставим на децата и внуците си като най-скъпоценно наследство. Защо да крия, че за мен лично в глобализирането на света и стандартизирането на неговите вкусове и начин на живот се крият повече заплахи за нашата памет, отколкото в цяла една война. Чувствам, че сме изправени пред заплахата сами да изхвърлим паметта си на сметището и да я заменим с измислени световни митове и чевръсто скроени регионални илюзии, които да подменят нашето минало, а оттам и представата ни за самите нас.

- Какво по-точно ще искате от варненци?
- Ами ако може всеки млад или не толкова млад човек още днес да отиде при старата си едва кретаща баба и да я разпита хубаво какво си спомня тя за своите дядо и баба и по майчина и по бащина линия и по всички линии, какво е чула тя от тях, след това да запише всичко, да прегледа албумчето й с пожълтели снимки, да събере всичко на едно място и да го пази като очите си. Един ден то непременно ще му потрябва, а може би ще ни потрябва и на нас и на Вас.

- Това с какво ще помогне на вашата работа?
- Това ще подкрепи нашата акция за спасяване на паметта на Варна. Защото паметта ни е сериозно заплашена и не на последно място от ежедневната промяна на архитектурата на града. Тази ежедневна и необратима промяна на варненската архитектура води и към безвъзвратно изчезване на лични архиви, фотографии, родови истории и истории, свързани с живота на града ни през различни епохи. Ние ще посочим на хората важността на тяхното минало, ще се радваме, ако осъзнаят важността на всяка фотография от личния албум и нейното значение за общата памет. За нея все още има надежда и ако събирането и съхраняването на останките на варненската памет се институционализира, шансовете за нейното оцеляване се повишават многократно. Убеден съм, че варненци ще харесат такава идея, защото личният ми опит показва, че няма човек, който да е безразличен към своята история. И не само. Всеки, който усети нечий интерес към своята семейна или родова история сякаш се променя, в душата му се събуждат непознати чувства към уж добре познатите роднини и той открива една нова значимост за себе си и за своя род. С една дума надяваме се да трансформираме този повишен интерес на варненци към себе си в интерес към нас, за да не се чувстваме сами, а да знаем, че в града има повече хора, които мислят като нас.

- И какво очаквате те да направят?
- Ами да правят това, което правим ние и когато потърсим тяхната помощ или те – нашата, гласовете ни да не се разминават като гласове в пустиня. А това никак не е малко – освен че ще имаме повече убедени поддръжници на идеята за Алеята, ще се увеличи и усещането за уют в нашето общество, за почит към миналото и към бъдещето на Варна.

- Желая най-искрено успех на Комитета ви и на Вас също.

Разговорa води Антон Луков