Продължение...

---

Доколко политическата журналистика е обременена в нашата страна? Доколко се влияе от управляващите, доколко е подкупна?
Като цяло една част от нас, които по някакъв начин сме присъствали в обществен план преди 1989 г., винаги ще остане обременена. Последните изследвания показват, че 80 процента от хората продължават да си искат държавната грижа... Въпреки това според мен политическата журналистика у нас се развива нормално. Почва да се отърсва от своята обремененост, която съществуваше в началото. Става все по-малко политизирана и пристрастна.
Няма нито един пример за сериозен политически журналист, който в момента се изявява в сериозна медия, да е политически пристрастен. А дори и да се появи, хората няма да го търпят. Веднага въпросният журналист ще бъде игнориран от общественото внимание. Стандартите сами се налагат и започваме да се европеизираме.
Чувствате ли неприязън към някои от политиците?
Не бих търпял и толерирал неискреното поведение на някой политик, който застане срещу мен и зрителите. Имам подобни примери, без да споменавам имена. Самите политици обаче доста еволюираха и разбраха, че колкото по-честни са с хората, с аудиторията, толкова повече биха спечелили. Няма нищо лошо в това да си признаят грешките.
Вашата прогноза за кметските избори?
Имам някакви очаквания в себе си, които се базират на някакъв анализ, че хората биха гласували против статуквото. Тоест те никога досега не са гласували за статуквото, като изключим изборите през 1990 година.
Имам нагласа, че това ще стане и на сегашните избори, но не навсякъде.
Искате да кажете, че например в София няма да гласуват за Софиянски?
Не мога да правя такива конкретни оценки. Дали кметове като Стефан Софиянски ще спечелят трети мандат, ще покаже именно възможността на самите политици да накарат хората да не мислят винаги против статуквото. Но това е тяхна задача. Нашата задача е просто да го отразим и ще им дадем тази възможност.
Аз лично се надявам тези избори да не са толкова политизирани. Има опити в тази посока. Смятам, че хората няма да търпят и толерират силно политизирана кампания. В края на краищата тук става въпрос за съвсем конкретни проблеми за разрешаване във всеки град и населено място и хората интуитивно ще се насочат.
Кога четете вестниците за прегледа на печата в “Тази сутрин” – вечерта или в ранни зори?
Някой път чета вечер. Но по принцип сутрин ставам много рано. Това се шегувахме с премиера, че имаме еднакъв дневен ред.
В колко става премиерът?
Горе-долу в колкото ставам и аз – 4 сутринта. Докъм 5 и половина вече съм изчел всичките вестници. Те всъщност са десетина-дванадесет.
Какво ви прави впечатление, като четете вестници?
Прави ми впечатление, че много рядко вадят на първите си страници свои собствени и оригинални новини.
На мен лично ми се иска всекидневниците да засилят повече аналитичната си част.
Големите вестници “24 часа” и “Труд” поднасят новинарската част много кратко, стегнато, отговаряйки на петте най-важни въпроса. Но оттам нататък на мен ми се иска да чета повече аналитични материали. В България има хора, които могат да пишат такива статии, и смятам, че по-често трябва да им се дава трибуна.
Предполагам обаче, че и тук нещата опират до търсенето и предлагането. Това, че аз търся такива материали, не означава, че всеки иска това.
На мен също така ми се иска да знам кой е най-четеният и сериозният вестник у нас, кой е най-четеният български “Сън”. Искам да знам кой е истинският ляв, истинският десен вестник. Искам да знам кой е вестникът на средната класа например. Помня, че навремето два вестника бяха създадени именно заради средната класа - “Континент” и “Стандарт”. Очевидно е, че този проект не успя.
Като цяло обаче смятам, че нивото на българската вестникарска журналистика е много високо. “24 часа” и “Труд” първи въведоха новите стандарти и те се развиват в най-правилната посока.
А как е при телевизиите?
При телевизиите всичко е въпрос на пари. Едно е да можеш, друго е да имаш възможност да си го позволиш. Идеалните случаи, както е в Би Ти Ви, се раждат от обстоятелствата.
Тук ще дам пример и с “Тема”. Как така изведнъж това списание се появи и стана най-четеното, как уцели таргет аудиторията си. Когато отвориш списание “Тема”, знаеш какво можеш да прочетеш, знаеш, че има аналитични материали, материали, посветени на медиите, и човек просто става в събота и отива да си го купи. Същото е както, ако аз правя интересно предаване – зрителите стават сутринта и гледат него.
Четете ли жълта преса?
Не ми е интересна. Когато говорехме за българския “Сън”, такъв още не се е появил. Откривам подобни тенденции в големите всекидневници, които предлагат на своите страници подобни информации. Жълт вестник на добро ниво у нас просто няма. А това е, защото са анонимни.

Петя Бахарова
Сп. “Тема
www.btv.bg