Г-н Бареков, дълго ли увещавахте премиера за интервю? Знае се, че той е доста труден в това отношение.
Искам да отбележа, че това интервю го приемам като част от поредица. Първо успях да интервюирам Петър Стоянов два месеца след като слезе от президентския пост. Това беше първото ми много трудно интервю.
Говорите за времето, в което работехте за тв “Европа”?
Така е, но в случая говоря като журналист. След това имах едно с Надежда Михайлова в мига, в който я избраха за лидер на СДС и тя напусна залата, за да даде това интервю. Трето, което слагам в тази поредица, ще го запомня с факта, че накарах Сергей Станишев да стане в 7 сутринта, за да участва в сутрешния блок. Смятам, че съвсем естествено беше следващата ми цел да бъде премиерът.
Защо?
Защото моят анализ сочеше, че той трябва да говори. Усещах, че дневният ред на обществото иска премиерът да се обърне към хората, включително и към политическите си съратници, а защо не и опоненти.
Колко време уговаряхте премиера?
Стана невероятно бързо. Изпратих едно писмо, в което изложих своята лична мотивация да взема това интервю. Явно тази моя мотивация е срещнала неговото разбиране, защото ден по-късно бях поканен да го направя. За мен като журналист, колкото и парадоксално да звучи, премиерът се оказа един изключително приятен събеседник.
Той за първи път дава интервю пред български журналист във “Врана”, което, от друга страна, за нас беше много интересно преживяване. Успяхме да видим премиера в работната му среда.
И каква е тя?
Изключително нормална. Той е политик, по-точно общественик, с характерен стил. Много малко са политиците по света със стил и този негов стил е пропит навсякъде. След това интервю си тръгнах много спокоен. Преди да го направя, също не бях кой знае колко притеснен.
Имал съм възможност да разговарям с много министър-председатели. Най-малкото бях в едно училище с Жан Виденов, той ми беше комсомолски секретар.
Това, което ми направи впечатление при интервюто ми със сегашния премиер, е, че на човек му личи, когато държи съдбата на държавата в ръцете си. На Симеон Сакскобургготски, както на всеки министър-председател, му личи, че е абсолютно премерен в ходовете, в репликите, в поведението си. Усетих, че той, за разлика от нас, но по подобие на своите предшественици, просто стои и директно говори с историята.
Формалният повод за интервюто беше, че е минал един период от мандата му, свързан с тези прословути 800 дни. Не съм го питал чак толкова за тези дни, а за свършеното и несвършеното. За това, което предстои. Според мен той беше доста конкретен в отговорите си.
Следващата ви цел за интервю с политик?
Отдавна съм я афиширал сред колегите си в Би Ти Ви и мисля, че един ден това ще стане – интервю с действащия президент. Много внимателно наблюдавам неговите ходове през последните две години. Той показва невероятно развитие. Смятам, че една концепция за политик трябва да бъде концепцията на Първанов. Това значи, че трябва да тръгнеш като политик и да стигнеш до нивото на държавник.
Преди да дойдете в Би Ти Ви, вие работихте в тв “Европа”, която бе сочена за политически обвързана с бившия президент...
Трябва да разсея тази мъгла. Това е клеймо, лепнато на телевизията. Едно от доказателствата, че тази телевизия не е политически обвързана, беше моето присъствие там. Смея да твърдя, че никога не съм правил политически обвързана журналистика. Според мен там имаше пълна свобода на действие за екипа, който правеше предаването “5 и 10”, което аз водех. Не се е чувствала по никакъв начин цензура.
Не мога да не отбележа, че именно там стъпих здраво на земята и разбрах какво е човек да има отговорност.
Когато започнахте да водите “Тази сутрин”, застанахте в директна конкуренция с Милен Цветков. Как ви въздействаше този факт?
Аз не съм заставал срещу Милен, а срещу зрителите.
Не може да отречете, че сте били конкуренти. Има ли нещо, в което сте бил убеден, че сте по-добър от него?
Пак ще кажа. Не съм дошъл в Би Ти Ви, за да търся по някакъв начин конкуренция с Милен Цветков. Просто си имам своите виждания и разбирания за правене на журналистика. Като водещ на сутрешния блок аз отивам по-близо до журналистиката, отколкото до забавлението на зрителите. Конвенционалният сутрешен блок, който до момента се гледаше в България, беше по-скоро забавният блок. В “Тази сутрин” балансът е намерен, като везните клонят към журналистиката. Проблематиката е малко по-сериозна.
Какво сутрешно предаване според вас е предпочитано от българските зрители?
Отговора го дават рейтингите. “Тази сутрин” е най-гледаният сутрешен блок. Де факто той е без конкуренция. Ако има например сутрешен, който е забава от типа на “Шоуто на Слави Трифонов”, вероятно той ще бъде най-гледаният. Сутринта хората гледат телевизия в зависимост от това в колко часа са се събудили. Този, който става в 8, първо гледа Георги Коритаров в “Блиц”. Този пък, който става в 7.30, гледа Мариана Векилска. А този, който става в 8.30, гледа мен. А има и такива, коита стават в осем и стоят заковани до 9 – 9 и половина пред телевизорите.

---

Продължава тук...