-Министър Кабил има притеснения, че откриването на граничния инспекционен ветеринарномедицински пункт на пристанище Варна-запад ще отклони товарите и намали техните печалби. Как ще коментирате ситуацията?
-Решението пунктът да бъде на пристанище Варна-запад не е наше, то е взето след много обстойно проучване от страна на експерти от европейската комисия. В този анализ влизат товарооборотът, позиционирането и евентуално по-нататъшните удобства по отношение на обслужването на целия трафик от продукти, които ще преминават през пристанището в нашата страна като външна граница на Европейския съюз.

-Кой са другите неотложни изисквания в глава “Земеделие и гори”, които трябва да изпълним?
-Избягвам да давам оценки на моята работа, но приемам оценката, която Европейската комисия даде в септемврийския доклад, и то погледната в сравнение с доклада от миналата година. Имаме доста неща да направим. Най-неотложните в момента са: довършването на одита на разплащателната агенция. След 15 декември тази година трябва да подпиша одита за акредитация. По закон компетентен орган на разплащателната агенция е министъра на земеделието и горите. Това е според мен най-важната задача, защото с тази акредитация зависи още от следващата година ние да започнем усвояването на европейските средства за земеделие. Другите неотложни задачи са: до края на този месец да бъде довършена ортофотокартата, като крайният срок, който е съгласуван, е края на октомври и началото на ноември. След този срок имаме амбицията да започнем информационната разяснителна кампания. Досега умишлено малко я забавяхме, защото при ненапълно съставена ортофотокарта и започването на масираната разяснителна кампания може да предизвикваме или заблуждаване, или задръстване в системата. Имаме план по какъв начин да направим тази разяснителна кампания. Ще започнем от големите икономически субекти в нашето земеделие, а след това ще преминем към средните и по-малките. До края на май следващата година трябва да направим предварителната регистрация в цялата интегрирана система за администириране и контрол на усвояването на европейските средства. От април до май тези, които са останали по-назад в процеса, едновременно със самата регистрация ще си попълват и заявленията за получаване на субсидии, но най-вече като преки плащания и пазарна подкрепа за края на 2007 година.

-Каква е ситуацията с екарисажите във Варна и Шумен и проблемите с изгарянето на месокостното брашно?
-Добрата новина е, че има постигната договореност с циментовия холдинг “Холсим”, чиято собственост в нашата страна са най-модерните циментови заводи в Бели извор. Вариантът за изгарянето на месокостното брашно в Кремиковци също не е отпаднал. Ние направихме пробно изгаряне на 40 тона и ще има и други пробни изгаряния. Все пак в един период от шест месеца трябва да се проследи цялата динамика на отделящите се газове при изгарянето, за да може специалистите от Министерството на околната среда и водите да дадат окончателното си становище дали се оказва натиск върху околната среда. Вече имаме и варианта на “Холсим”, предстои да бъде подписан договор с тях, така че това решение ще го гледаме. Вече тече и предпроектното проучване за новия екарисаж, който ще струва над 17 млн. евро, финансиран от ФАР. Подали сме информация за шест площадки, където има консенсус от страна на населението. Няма да има такава във Варна. В един дълъг процес от разговори, съгласувано с европейската комисия, се възприе нашият подход и желание третият екарисаж да бъде максимално изтеглен в западна и южна посока, защото в североизточната част на страната вече има два. На базата на нашето желание консорциумът, който ще прави предпроектното проучване, ще посочи площадката, където ще бъде изграден.

-Какви промени предстоят в горското и ловното стопанство през 2007 година?
-През 1998 година започна реформата на горите, като стопанската дейност бе отделена от държавните дейности. Впоследствие тази започнала реформа не се разви и отделената стопанска дейност в държавни еднолични акционерни дружества се приватизира и в момента всички дейности по горите се осъществяват чрез финансиране от държавата и с една строго дисциплинирана бюджетна система. Идеята, която се налага вмомента в законодателната промяна, е да се създадат два стълба. Първият стълб да бъде съответно Национала служба по горите. Във втория стълб да има основно един финансиращ орган - фонд “Българска гора”, подобно на Държавен фонд “Земеделие”. С други думи идеята в тази концепция е средствата, които излизат от гората като дейности и печалба, да бъдат финансов източник за този фонд и да се връщат отново в тази сфера- за залесяване, горска инфраструктура.

-Проблемите, които се приемат в парламента за Закона за земята, ще решат ли проблема с член 19 за непотърсените земи?
-Не, няма да решат проблемите, но поне ще направят една решителна крачка. Имаме няколко други проблеми. Знаете, че земите по член 19 са непотърсените земи. По закон те се дават за ползване на общините едногодишно и от този фонд става постоянното въвеждане във владение след признаване на право на собственост, особено чрез съдебни дела и съдебни решения. Другият проблем, който касае остатъчния фонд, е, че законодателят е предвидил, че когато изтече десетгодишният срок от влизането в сила на картата на собствеността на земеделските земи, този остатъчен фонд автоматично преминава в собственост на общините. От друга страна, на много места тези срокове изтекоха и общините си станаха реални собственици. В момента нашето притеснение е, че продължава чрез съдебни дела да се възстановява правото на собственост. Ние предлагаме член 19 да се промени. Първо, всички земи автоматично да станат общинска собственост. Второ, за срок от пет години всички въпроси за възстановяването на собствеността да бъдат изчистени. Аз съм убеден обаче, че и по икономически път този процес ще приключи, защото догодина влизаме вече в системата на едно сериозно субсидиране на земеделието.

Използвани са и въпроси на други медии