Представяте ли си държава, в която такива като нашичкия Яне Янев, са… винаги правите. Спомняте ли си онзи вицепремиер от Жан Виденов време, който се изцепи “Егати държавата, след като аз съм вицепремиер”. Нейчо Неев се казваше и бе същия дървен философ (ала Яне Янев) - викаха му “човека-оркестър”, защото едновременно оправяше българския транспорт, енергетиката, околната среда, вътрешната и външната политика. Нищо, че по едно време и Неев беше подсъдим по дело за нарушаване на югоембаргото през 1994 г.

Та, представяте ли си такава държава?
Всъщност, няма защо да си представяме.
Ние живеем в такава държава!
Всички подозират, че на Нейчо Яневците нещо им хлопа дъската. Убедени са обаче, че когато замирише на келепир, тези момчета въобще не са луди. От време на време се смеем от сърце на глупостите им. Друг път пък скачаме през прозорците, когато хвърлят димка в тоалетната. Ще се учуди ли някой, ако утре бдителен парламентарен фоторепортер запечата за историята мига, в който поредния Нейчо Янев (този иначе кротък манастирски идиот) наднича с огледалце, закрепено на обувката, под полата на Емилия Масларова, например? Едва ли?

Истината е, че Нейчо Яневците са символ на нашето време!
И нека не се лъжем - те са огледален образ на собствения ни живот.
Те не са виновни! Български граждани ги избираха. Някои продадоха гласа си, на други толкова им беше акъла, но никой никого на сила не е карал да гласува. Българските гласоподаватели ги избраха същите тези Нейчо Яневци за вицепремиери, депутати, общински съветници и утре като нищо ще цъфнат в президентството.

В наши дни е нещо като мода да се хули политиката.
Само че и политиката в тази страна е като всичко останало - българска е.
И понеже няма откъде да си внесем нито по-умни гласоподаватели, нито по- читава политика, най-добре е да… свикваме.
Навремето много се смеехме на онзи безумен виц за олигофрените!
Знаете ли какъв бил девизът им?
“Ние ще станем милиони!”
Е!... Вече станаха!
Антон Луков