Накъде върви светът? Отговорите са многобройни и част от тях: компетентни. Според един от основните изводи на редовния четиригодишен доклад на американския съвет за национално разузнаване светът навлиза във все по-нестабилен и непредсказуем период, през който възходът на демокрацията от западен тип вече не е гарантиран. Докладът на съвета, под чиято шапка са американските разузнавателни служби, представлява прогноза за глобалното развитие до 2025 година и предупреждава, че някои държави са изправени пред опасността да бъдат овладени и управлявани от престъпни организации. По-специално разузнаването на САЩ допуска такъв сценарий в някоя източноевропейска страна.

Едновременно с въпросното полезно четиво един австрийски вестник отбеляза, че финансовата криза и рецесията в развитите индустриални държави висят като два дамоклеви меча над Централна и Източна Европа - и най-вече над три страни - Унгария, България и Румъния.

Неудобно ми е да ви припомня, но пак по същото време генералният директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер обяви, че между 10 млн. и 100 млн. евро са злоупотребите с европейски пари у нас и предупреди, че България трябва да започне да осъжда корумпираните чиновници или рискува да загуби битката с организираната престъпност. Много важно било през следващите месеци страната ни да бъде активна.

Всъщност... ние по принцип сме си активни. В много неща. Солидни държавни мъже активно се заливат с помия час по час, с което се предполага, че окалват образа на другия и изчистват своя. В публичното пространство непрекъснато се въртят скудоумни теми на транспортна, сексуална, популярно-трапезна и друга евтина проблематика, които играят ролята на нещо като развлекателна програма и задържат вниманието на хората върху пълни безсмислици, нямащи нищо общо със същината на тяхното битие.

Днес и утре ще побъбрим и за конгреса на Столетницата и толкова... После сигурно ще се пръкне ново и свръхмодерно политическо послание, в което от кабината на някой „Боинг” усмихнат предвестник на бъдещето ще ни зарибява как ще прелетим над световната криза към утопичен розов остров, където пенсиите са с 5 лева по-високи, свинското поевтинява завинаги, а данъците са толкова дребно перо, че просто не си струва да губим време, коментирайки го.

Ако съвсем случайно на този розов остров пенсионните фондове се окажат до известна степен нестабилни, то ще е само въпрос на международни трусове, а не на вътрешни неуредици, а клиничните пътеки няма да имат никакво значение по простата причина, че и на малкото останали здрави, вече ще им е все едно за бъдещето... Но това е друга тема.... Важно ще е слънчевото послание и продължителното му публично обсъждане до появата на някоя друга разнообразяваща тема, абсолютно несвързана със същината на нещата.

А за същината... Замислих се тия дни над конгресното мото: „БСП- управление с идеи... и сърце”. Замислих се не заради конгреса, не заради която и да е партия, а по-скоро заради идеите по принцип и заради сърцето. И си дадох сметката, която по всяка вероятност повечето от нас си дават ежеминутно: че липсата на качествени идеи и благородни каузи през изминалите години оформи света, който обитаваме като една Империя на злото.

В нея е въпрос на модна тенденция и едва ли не на самоуважение да участваш в заговорите на някой финансово силен и духовно нечистоплътен човек.

Въпрос на съвременно мислене е да се радваш, ако някой невинен изведнъж се окаже впримчен в мрежите на дълъг и тягостен съдебен процес, където след купища пунтове, отводи, изпонатръшкани от вирусни инфекции адвокати, свидетели и вещи лица, историята толкова много се заплита, че или правото излиза черно и криво, или пък просто финалът се отлага за необозримото бъдеще, когато я камилата, я камиларят... Забелязвам напоследък, че в Империята на злото, която търпеливо, мълчаливо, безропотно и безгласно си изграждахме години наред, усмивката е нещо неприятно за срещане и мнозина, установили наличието й, веднага предприемат смъртоносен поход срещу нея.

Да бъдеш добър е състояние, оценено като резултат на безнадеждна глупост и на старомодни тенденции и освен, че не е подходящо, понякога се превръща дори в рисково. Ако си такъв, средата те отхвърля. Толкова сме свикнали с невинните престъпници, с виновните невинни, с тарикатлъка, с мръсните игри, с безкрайните съдебни процеси, с осакатеното, асматично и безсилно добро и със странните закони на злото, които иначе не са писани, но по стара демократична традиция се спазват и още как.

Затова ми се искаше да зная къде точно е сърцето в така оформения свят, който обитаваме?

Нали ако имаше сърце, то би се разтуптяло най-малкото от срам, когато ни обясняват, че злоупотребяваме? И то със суми от 10 милиона до 100 милиона евро. Нали това сърце би се свивало болезнено всеки път, когато види бездомници посред зима, посинели от студ, ненамерили изход?

Виждаме ги. Всяка зима по пейките във всеки град, пред съда, в градината. За тях няма топло място в Империята. А казват... имало сърце.

За възрастните хора, които броят стотинки пред щандовете на хранителни магазини, след като цял живот не са броили усилия да се трудят. За пострадалите от първоначалното натрупване на нечий капитал. За неполучилите правосъдие. За чакащите отговор, запилян из коридорите на някоя институция. За надяващите се да получат направление за преглед и да бъдат излекувани... Ако успеят да се вредят между Хипократ и законите на пазарната икономика. За тях има ли сърце?

И последно: тия дни по стечение на обстоятелствата установих какво удоволствие прави на хора около нас да участват във злото. Дори безплатно, ей-така, за да навредят, може би просто по инерцията на модните демократични линии, според които само злодеите са силни, богати, могъщи, с лъскави коли и с луксозни вили... Та последно да запитам: Това ли са идеите и ако са тези – докога ще бъде така?

Иначе ми е известно, че в империите много-много въпроси не се задават. Но съм сигурна, че точно в тази се намираме не по силата на премислен избор, а на хаотично съчетание от много обстоятелства в напрегнат исторически момент: нещо, което народът нарича ловене на риба в мътни води. Затова зная, че и отговорите идват, а с тях сигурно постепенно ще разчистим империята, за да я превърнем в един приятен и полезен за живеене свят, в който да има място за всеки и усмивката да не е анатема, а доброто вместо повод за присмех, да е просто модел на поведение. Както е редно да бъде..
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна