Едва ли някой ще оспори очевидността на твърдението, че демографската криза и различията между нас (българите, православни християни) и останалите български граждани, предизвикват безпокойство за бъдещето на България. На Балканите така са се сложили историческите факти, че общият ни генетичен корен с помаците и част от турците винаги е бил повод по-скоро за взаимна омраза, отколкото за нормално общуване. Всички вкупом пък се дистанцират от циганите. Напоследък, покрай изявите на лидерите на “Атака”, възкръсват и много от подозренията за еврейски заговори с далечен стратегически прицел.

Каквото и да говорят за Европа, ситуацията там (и по света) не е много по-различна. Най-известни са примерите със Северна Ирландия (католици и протестанти) и Палестина (араби и евреи), където хора с общ корен се ненавиждат много по-темпераментно, отколкото ние тук.

Бъдещето на страната ни обаче зависи преди всичко от самите нас. И за съжаление всеки обективен политически анализ би трябвало да запоне с “Не правете като европейците”. Примерът с расовите вълнения във Франция е най-пресен и може би най-зрелишен, но истината вероятно е някъде там, в акумулирането на тихо напрежение. Еворпа като цяло (С изключение на Великобритания) се превърна в ярък пример за двуполюсен свят.

Ние и Те.
Те стават все повече, все по-настоятелни са в предявяването на претенциите си и все повече са готови да отстояват същите тези претенции с недемократични средства.

Най-често записваното име на новородено в Брюксел е Мохамед. Броят на джамиите във Франция е на път да се изравни с католическите храмове. Подобна е ситуацията във Германия, Холандия и почти навсякъде в Европа. Напрежението по оста Християнство-Ислям е факт и никой не може да отрече.

Англо-американският свят обаче се оказа далеч по-гъвкав. Колкото и да се пенят от “Атака”, срещу всичко американско, моделът на Европа е сбъркан. Ако изобщо можем да говорим за модел. Вероятно по-точната дума е традиция. И няма какво да се заблуждаваме – част от тази многовековна традиция е Русия. Същата тази Русия е залята от мюсюлмани, които създават проблеми, идентични с тези в която е да е друга европейска страна.
Пътят по който Великобритания и най-вече САЩ решават собствените си проблеми е съсвсем друг. За разлика от Европа където в повечето случаи се делим на “ние и те”, там обществото наистина е мултикултурно. Има огоромни малцинства (китайци, индианци, испаноезични католици), които не са нито бели християни-протестанти, нито мюсюлмани. Освен това раждаемостта там е висока сред всички етнически и религиозни групи. Съвсем нормално е да видиш бяло сенмейство с 4 деца.

Интересното в случая е, че сред богатите страни, майките в САЩ са с най-малко социално придобивки. Практиката там показава, че при решаването на демографските проблеми, свободата да правиш бизнес е много по- важна от системния данъчен гнет и социалната уравниловка. Може би си заслужава да се помисли в тази насока, въпреки, че пръв поглед идеята изглежда еретична.?

В крайна сметка факт е, че етническото разнообразие води до баланс на интересите и осигурява в голяма степен равни права на всички в САЩ. Там никой не те гледа накриво затова, че си българин. За разлика от Щатите обаче, на повечето европейски летища ни посрещат меко казано зле, с едва прикрито раздразнение.

В Европа ситуацията коренно различна. От едната страна са християните, от другата страна е Ислямът. Границата помежду им прилича на демаркационна линия. С какво право част от Европейския политически елит си позовлява да критикува Балканите? Може би с правото на по-силния, но не и с правото на аргументите, породени от личен пример.

Колкото и странно да звучи, погледнато от подобен ъгъл, наличието в България на други малцинства освен турското си е истински шанс. Създаването на истинско мултикултурно общество до голяма степен ще доведе до баланс. В България циганите и помаците се явяват трета и четвърта по големина етническа група и това е факт които няма как да игнорираме. Напоследък се заговори и за появата на нови етнически групи. Масовото закупуване на имоти от страна на европейци (преди всичко англичани и руснаци) до голяма степен вече е променило етническия облик на много села в България. Имаме хубав климат, ниски цени и относителна политическа стабилност. Тази комбинация ще привлече още и още хора към България. Те са платежоспособни и консумират изработените си някъде в Европа пенсии у нас. Ако ние се отнасяме с тях именно като към част от нашето общество, какво по-хубаво от това?

Горчивият опит и уроците на съвремнността сочат, че именно разнообразието ще бъде в основата на запазването на Българския дух непокътнат. Не трябва да допускаме излишните страсти да вземат връх при решаването на проблемите с демографската криза в Българиия.

Няма окончателно решение. Има процес.

За добро или зло, този процес засяга буквално целия свят.
Само от нас зависи, кой път ще изберем.

Антон Луков