Броени дни след Нова година правосъдният министър взе трезвото решение да обяви амнистия за около 1500 дребни престъпници в чест на влизането ни в Европейския съюз. Не коментирам как това показно милосърдие ще се отрази на сигурността на обикновения българин или поне на имотите му, доколкото властта обещава на улицата в най-лошия случай да излязат дребни крадци, и в никакъв - изнасилвачи и убийци. Не коментирам и повода за амнистията и неговите морални основания – Симеон отдавна е роден, синовете и внуците му –също, Станишев не е женен, а Доган май пак е разведен. Искам да кажа, че правителството нямаше голям изор . Е, можеше и бележките на учениците да се вднигнат с една единица на влизането в Европейския съюз, но нейсе – може и на излизане. Това, заради което наистина се струваше да се обяви тази амнистия обаче, е информацията за крупните успехи на България в борбата й с престъпността, която я дъпроводи, и която при отъствието на такъв повод и при такова прозрачно управление едва ли скоро щяхме до получим.

И така, какво ново разбрахме? Първо, че в България има 11 000 затворници, което ни нарежда в челните редици на Европа по затворник на глава от населението. Второ, че много затворници са натъпкани в малко затвори, и че на всеки се падат по 2 вместо по 6 квадратни метра жизнено пространство. Трето, че ни трябват още 44 000 кв м затвори, „за да покрием европейските изисквания”, и понеже не можем да построим още 10 затвора (?!), ще пуснем 10 процента от затворниците. Четвърто – че това е 16-та амнистия от края на Втората световна война – което означава, че за 60 години България не е мръднала на йота в начините и ефективността, с които се бори с престъпността, тоест че продължава да се бори с нея по комунистически – единствено и само с наказания. При това наказания в стил „За кокошка няма прошка, за милион няма закон”, след като поне 10 процента от затворниците са извършили престъпления по непредпазливост, по които имат присъди до 5 години затвор, или умишлените деяния, за които са получили до 3 години лишаване от свобода. Този процент вероятно се увеличава неколкократно, ако вземем предвид, че аминистията обхваща само затворниците, на които им остават 3 месеца да си доизлежат присъдата( поне така казва Петканов).
Разбрахме също, че държавата събира 6-8 процента от глобите, които налага кумулативно с присъдите лишаване от свобода, и затова предпочита и тях да опрости. В случая бюджетът ще се лиши от 20 милиона лева. Колко му е, бизнесът ще ги даде чрез някое поредно бюрократично „еворинтеграицонно изискване”…
Разбрахме и как постът прoменя човека – едно от малкото неща, с които като вътрешен министър Петканов бе съгласен с главния си скеретар, сега столичен кмет е, че „ние ги хващаме, те ги пускат”. Сега като правосъден министър лансира нов почин – „Ние ги хващаме, ние ги пускаме”. Нещо като самообслужване. Или дори нов начин за намаляване на бюрокрацията с 10 процента, каквото беше предизборното обещание на управляващата коалиция. десет порцента по-малко затворинци, десет процента по-малко надзиратели. Просто и ясно – като къпан милиционер.

Може и още нещо да сме разбрали, което да съм пропуснал в обилния инормационен поток, съпровождащ намерението на правителството да обяви първата от 16 години насам амнистия. Всъщност сега се сещам – разбрахме и че комунистите са милостиви хора, след като 15 пъти, тоест през 2-3 години са обявявали амнистии, за разлика от наследниците им-демократи не са го направили нищо веднъж, откакто са на власт. Правете си изводите като гласувате за кметове и евродепутати…

Който трупа знание, трупа тъга, пише в Библията. Тъжното в българския случай е, че не се трупа опит. И че властимащите продължават да решават проблемите по сталински – „няма човек, няма проблем”. Слава Богу, вече не убиват и не пращат в лагер. Засега.

А може, по-иначе може, пееше преди време Висоцки. Може престъпността да бъде намалявана, като се намалят възможностите да се вършат престъпления – нещо, което е напълно във възможностите на правителството, при това не само на силовите му министри. Само от правителството зависи да раздържави забранените за приватизация активи в инфраструктурата и енергетиката, и да концесионира магистрали, летища, пристанища, тунели по простата логика , че частните собственици имат повече способности от държавата да поддържат реда в имотите си, и повече стимули да не ги крадат сами и да не дават и на други да ги крадат. Не знам какъв процент, но повечето престъпления със сигурност са кражби, и то предимно от държавата. Намалеят ли кражбите и корупцията, ще намалее и престъпността. Може да намалеят и рецидивистите, ако вътрешното министерство съсредоточи усилията си върху тях и прочисти улиците от неноправими крадции и уийци, които със сигурност поименно познава и дори използва като агенти на тайните си служби. Самият Петканов може да предложи по-високи – и задължително ефективни!- присъди за грабеж, нападение, изнасилване и убийство, включително за непълнолетните престъпници. Социалната му колежка Емилия Масларова вемсо да увечилава пенсии, може да премахне системата за социални помощи, която подхранва нивото на извънбрачните раждания, защото момчетата без бащи са главните извършители на тежки престъпления. Вместо напълно да забранява тютюнопушенето, Радослав Гайдарски може да узакони меката дрога, тъй като пълната забрана на наркотиците гарантира, че ще ги продават престъпници, а те решават споровете си с престрелки. И който не успее да избяга, евенутално влиза в затвора.

Това са първите неща, които като неспециалист се сещам, че може да направи едно правителство, ако иска да се бори с причините за престъпността, а не с техните последствия. Сигурно може и доста по-ефикасно да използва пробацията – тоест полагането на обществено полезен труд, за да не се пълнят затворите с подпийнали шофьори. Защо пък да не позволи и на частни лица да сторят затвори? За блокове и хотели вече не останаха престижни места, а затворите не е нужно да са на оживени булеварди и в морски и планиски курорти. Позволи ли това българското правигтелство, както преди 10 години го направи английското, пред „Дондуков” 1 ще се извие опашка от сторителни предприемачи…

И понеже сторителните фирми се понаучиха да сторят по европейски качествено, предлагам и затворите, построени от тях, да са по-луксозни. Ако щете – и по-красиви. Коалиционни затвори с подходящ вътрешен интериор. Килиите за БСП ще са в червено, за НДСВ – в жълто, за ДПС – виолетово, за демократи и земеделци – в различни нюанси на синьото и оранжевото, и т. н. Красота!
„Цветовете на дъгата”. Така може да се казва новият ВИП частен затвор, за да не депресира обитателите си. Снощи гледах част от тях по една телевизия – все депутати и министри с къщички от по 250 квадрата в Бояна за под 100 000 лева, с апартаментчета в идеалния център на София от 188 квадрата за 20 000 лева, с „добра за годините си фигура” и завиден автопарк. Колко дават за това?


Макар че не по-малко важно е те какво ще дадат. ВИП-затворът може да функционира и като 4-5 звезден хотел. Като част от елита обитателите му могат да си плащат килиите, пардон стаите. Ако не могат, ще работят – хем за строежите на нови затвори ще трябва работна ръка, хем 2 дни ще им се броят за три. Пък и кой би строил нов дом по-качествено от бъдещите му обитатели?.

…Някой път човек сънува и цветно. Но пък все някога сънищата му се сбъдват.

Калин Манолов