Нито една парламентарна партия не гори от желание да се заяви, че е спечелила изборите. За първи път в най-новата ни история една политическа сила е на път да повтори мандата си. Но за първи път не се яви в изборната нощ пред медиите и пред избирателите, за да оповести и обере овациите за изборната си победа.

За първи път никой не се обявява за победител, а пресмята колко много е загубил основния опонент. Като че ли негласно никой не посяга уверено към властта и откровено предпочита да остане в опозиция.

Причината е, че никой не се кани да проведе реформите, от които се нуждае България. На всички властта им трябва малка и за малко. Трябва им достатъчно власт, за да станат съучастници в програмен кабинет от типа на Беров с всички произтичащи от това последствия. Марионетно правителство, маскирано зад формула от експерти.

А зад експертите – истинските кукловоди. от Позитано, от Бояна, от Банкя, а най-влиятелните от Лозана, Москва или Брюксел, ще диктуват политиката на страната. Те са подредили фигурите на шахматната дъска. Подредили са ги с имената и поръченията за всеки един, изчислили са му порцията власт.

Наша е вината - на всички, които отидоха до урните и панически се опитваха честно да заявят своя вот. Оказахме се несравнимо малко спрямо другите, нечестните, продадените гласове, както и спрямо онези, които си спестиха това усилие, от мързел или с удобното оправдание, че и този път мачът е предрешен.

За пореден път не сработи социалният инстинкт, който да ни предпази от приближаваща катастрофа. Безрезултатен се оказа и гражданският натиск – той влияе само на податливи политици, които дават заден ход всеки път щом улицата възнегодува срещу непопулярни икономически мерки.

Така вместо да предизвиква реформи, натискът отдолу стана безплоден – само разчисти пътя на манипулаторите с флашки, СРС-та и ред конспиративни практики. Демократичните институции не предотвратиха това, тъй като обществена тайна е, че са проядени от корупция, както и че представители на тайните служби диктуват техните реакции.

Защото знаят, че отдавна сме им създали комфорта да прилагат една и съща формула – 4 години да се радват на привилегията да управляват, макар и някои да са маскирани като опозиция. Без да направят нищо за електората. А в последната седмица преди изборите да се пръснат из страната с по някои и друг спестен от закуски милион, с който да си отворят предизборната сергия. След още 4 години по изпитаната схема отново си пазаруват необходимия брой мандати. И така до светлото бъдеще, в което не се задава никой, който да ги спре.