- Г-жо Николова, правен абсурд ли е прекратеното дело срещу Маргините?
- На мен ми е много трудно да намеря дума, с която да изкажа както моето отношение на юрист и на гражданин, а и отношението на хората, които все още продължават да се интересуват какво се случва на съдебния небосклон. Безобразие, скандал – можем да употребим една поредица от думи, без да сме сигурни, че са достатъчно силни и достатъчно точни, за да обрисуват създалата се ситуация.

По това дело може би никой не си спомня за какво започна и за какво са обвинени Маргините. То се превърна в една манифестация на болести. Може би ТЕЛК би трябвало да заседава, вместо да заседава съдът, защото нямаше човек от обвиняемите, който да не представи болнични листи и да не се освидетелства с тежки болести. Просто се чудя тези момчета как са могли да работят на друг терен при толкова увредено здраве.

Действително съдът се превърна в ТЕЛК – в комисия, която освидетелства за инвалидизиране на всичките подсъдими подред. Не е бедата в нормата, която дава възможност едно производство да бъде спряно тогава, когато подсъдимият не би могъл за определен период от време да се явява. Аз не мисля, че този текст не може да бъде приложен правилно.

Веднага ще ви дам един пример – ако подсъдима примерно е в последния месец от бременността си преди термина, би трябвало да се спре производството в рамките на раждането и на месец-два след раждането. Има ситуации, в които действително се налага спиране на производството поради здравословни причини. Мисля, че тук и съдът, и прокуратурата трябваше да се отнесат изключително сериозно към представеното удостоверение, да назначат експертиза, ако ще и поименно, на лекари и вещи лица, в чиято добронамереност и най-вече гражданска съвест няма съмнение.

- Да, но обикновено съдебните лекари потвърждават диагнозата на независимите лекари.
- Не съм много убедена, особено след случилото се с едно известно вещо лице, че толкова лесно и без свян и без срам могат да се потвърдят такива тежки диагнози, които говорят, че хората едва ли не са вече към леталния си край. Не мога да си представя защо прокуратурата не реагира. Напротив – тя се съгласи с това определение на съда.

Всъщност тук обяснението може да се търси само в едно – търси се безпроблемно протакане на делото с оглед задаващият се неблагоприятен край. Само така мога да тълкувам аз това съгласие на прокуратурата, че евентуално доказателствата, които са събрани, не сочат по убедителен начин предявените обвинения и евентуално делото върви към оправдателна присъда.

Практика е от много години в системата делата да се отлагат до край, докато се забрави за тях. Мисля, че спирането на производството е продиктувано най-вече от такива съображения, а не от съображения за здравословното състояние на един или друг човек.

- Само показна акция пред ЕК ли беше делото срещу Маргините?
- Явно то послужи като алиби пред Европейската комисия, като етикет, че ние сме на път да реформираме правосъдната си система и да покажем воля за справяне с организираната престъпност и с босовете от подземния свят, воля за нов прочит на закона за съответната отговорност и гражданска ангажираност и ново ниво на работа на прокуратурата. Виждаме, че от всичко това нищо не се е случило. Ако има още един такъв случай, като този с Маргините, просто можем само да кажем: ”Загасете светлината”.

- Какви промени са необходими – кадрови или законодателни?
- Аз мисля, че добре се разбира от ръководството на Главната прокуратура, че издънки по такива дела, като делото срещу Маргините, просто са недопустими, защото могат да се свършат стотици хиляди наказателни дела в срок и да има постановени присъди. Достатъчно е да има гафове, по 2-3 дела, които концентрират вниманието на цялото общество, за да се постави категорично негативна оценка за работата на прокуратурата и обществото да пише “Слаб 2”. Ето защо много сериозно трябва да се замисли ръководството на прокуратурата кога показно свири фанфари и кога всъщност трябва да се върши работа по-делнично без много шум, без фанфари, но пък много по-съзнателно, с много по-голямо чувство за отговорност.

Не мога да се съглася, че няма специалисти в прокуратурата, които още на фаза досъдебно производство и изготвяне на обвинителен акт знаят как би трябвало да се развият нещата в съдебната зала. Ако към този момент те не са убедени, няма как в съдебната зала да се случи чудо. Още повече, че наказателният процес е състезателен и Слава Богу, че е такъв, т.е. от една страна прокуратурата сочи доказателствата, въз основа на които може да се направи категоричен извод за вина на предадените на съд лица.

От друга страна пък самите предадени на съд лица ангажират добри адвокати, които се борят за тяхната кауза, за това да бъдат оправдани. Ето защо доказателствата трябва да бъдат обилни, категорични, събрани по предвидения в НПК път, просто не трябва да има и сянка на съмнение, че тези доказателства няма да издържат в съда. Затова аз казвам – по-добре по-малко фанфари и повече свършена работа, отколкото прибързано тръбене на фанфари и след това едно огромно излагане и злепоставяне на прокуратурата като институция.

- Вие сте законодател, можете ли да кажете, че последният вариант на НПК е най-добрият?
- Никога не може да се каже, че един закон е съвършен. Максима е, че законът се прилага такъв, какъвто е. Промените в НПК не бяха драстични, в смисъл да се променя нещо в методологията на събиране на доказателства, доказателствените средства и способи са ясни от десетки години. Няма причина смяната на един НПК с друг да доведе до по-лоша работа на органите на досъдебното производство, в частност на прокуратурата. Не в закона трябва да търсим отговор на гафа, който се случва. Винаги може да се усъвършенства един закон.

Аз като законодател в момента бих пледирала за това да се спрем на едно място, да прилагаме законът такъв, какъвто е, с цялото чувство на отговорност, без да му търсим непрекъснато кусури, да го оставим за тестване в практиката минимум 2-3 години и едва тогава на базата на много сериозни анализи, евентуално, ако някъде в практика е показала някоя норма слабост или необходимост да бъде променяна, едва тогава да се пристъпи към промяна.

През няколко месеца да се влиза в зала и да се променят законите е контрапродуктивно. Първо самата практика не може толкова бързо да поеме и да смели новите закони, които излизат. От друга страна съдебната система е много консервативна, включително и на ниво ВКС трудно се създава. Затова промените трябва да се правят много внимателно, много обмислено, с много съдебна социология, за да се види колко текстове са приложени, как работят.

Мисля, че трябва да се възстанови добрата практика на годишни доклади по теми в системата, където да се дискутират нови текстове, проблемни текстове и евентуално как те се прилагат в различните съдилища в страната. Новият орган, който се създаде със Закона за съдебната власт – Инспекторатът към ВСС, ще работи изпреварващо по тези въпроси – да наблюдава дела, по които са допуснати грешки, да прави обобщения за текстовете, които се нуждаят от тълкуване и да подава сигнал към ВКС за необходимостта от такова тълкуване. Не е допустимо в един и в друг град на България законът да се прилага различно.

- Според вас оказва ли влияние в такива показни процеси някаква връзка между хора от висшите етажи на властта и обвиняемите?
- Това е сложният въпрос – доколко хората от подземния свят имат връзки с политици и доколко ние можем да говорим за мафия, защото точното понятие на мафия е връзка между подземния свят и политиците. Аз нямам специална информация доколко Маргините се ползват с протекциите на политици и доколко те оказват обратен натиск върху съдебната система. Надявам се да не е така. Публичността на такива процеси всъщност прави доста по-трудно влиянието на политиците върху съдебната власт. Това е единственото добро нещо, което публичността свършва – фокусира се вниманието и става много по-сложно да се оказва влияние върху съда, защото той е осветен и неговата работа се гледа през лупа от гражданското общество.

- Един актуален въпрос – вие за или против легализиране на проституцията сте?
- Преди да отговоря на този въпрос трябва да кажа, че всяка правна норма трябва да е продължение на чувството за морал и справедливост в обществото. През тази отправна точка аз смятам, че нашето общество не е узряло и най-малкото не би могло да приеме узаконяване на една дейност, която дълбоко презира и не приема.
Обществото ни все още е достатъчно пуританско, достатъчно патриархално, все пак има остатъци от здравото отношение към семейството и публичната регламентация на проституцията точно в този момент, в който имаме толкова важни неща за решаване, не би могло да се приеме добре от нашето общество. Така си мисля аз.

Интервю на Миглена Славова
Vsekiden.com