Когато посрещна представителите на опозицията, за да получи от тях прословутата “заповед за уволнение” на кабинета, премиерът Станишев, оглавил европейско правителство без нито един единствен ден трудов стаж зад гърба си, ги нарече “циркаджии”. С което показа, че е действително и зле възпитан (което е разбираемо за субект, формиран в рамките на комунистическо семейство), и в някаква степен поизнервен (което също не е учудващо, при условие, че всекидневно битува в зоната на политическата несигурност, включително – а може би най-вече - и във вътрешнопартиен план).

Този човечец е или наистина дотолкова необременен откъм добър вкус и прилично възпитание, или толкова беззаветно обременен от безочлива наглост, че явно не си дава сметка, че като нарича опозицията “циркаджии” обижда не конкретните нейни представители, някои от които всъщност може и да си заслужават определението, а по най-просташки начин нагрубява всъщност българските граждани, които – повече или по-малко - подкрепят тази опозиция.

Часове преди това подопечното му в една или друга степен парламентарно мнозинство бе отхвърлило поредното искане на опозицията той най-сетне да се изправи като мъж, или поне като мъжленце, пред Народното събрание, за да сподели с депутатите най-сетне плановете и проектите си за това, как правителството ще реагира на вихрещата се световна финансова криза.

Малко по-късно пък самият министър-председател все пак даде някакви разяснения по този животрептущ проблем, но не пред Парламента, разбира се, а на пресконференция, свикана след заседанието на правителството-недоразумение, на което той е начело, пак поради недоразумение.

Очевидно е, че миловидният, въпреки хитрите пламъчета в очичките, а така също и не прекомерно надарен от Природата с ум и разум младеж Станишев живее в ноктестите лапи на една зловредна заблуда. Заблудата, че живеем не в парламентарна, а в пресконферентна република. И че в тази негова пресконферентна република Парламентът стои по-долу както от самите МУ пресконференции, така и от кабинета МУ. Поради което народните представители са длъжни да се запознават с мъдрите мисли и решения на министър-председателя не в пряк диалог, на какъвто не им се полага да се надяват, а с любезното съдействие на медиите, отразяващи правителствените пресконференции в пресконферентната ни република.

Когато обаче високомерно отказва да комуникира с народните представители, той като че ли забравя, че те са тъкмо това, което са, а именно – представители на народа.

По един начин, или пък по друг, народът е избрал тъкмо тези хора, за да бъдат депутати – депутати от мнозинството, но и депутати от опозицията. Народът не е избирал репортерите, които ще присъстват на пресконференциите на Станишев. Той, народът, все пак има някакви механизми, чрез които да изразява недоволството си от първите и да ги наказва, когато им се ядоса. И няма никакви реални лостове, за да санкционира вторите, освен като спре да им вярва, което отдавна и до голяма степен е направил, за съжаление.

Когато Станишев избегна (с помощта на все още склонния да се води по свирката му, но изначално фалшив хор на парламентарното мнозинство) срещата с народните представители, а предпочете да изнесе скромното си представленийце пред медиите, той всъщност демонстрира, че е неграмотен – освен във всичко друго – и по отношение на нормалните процедури, които е редно да се спазват в една демократична и ПАРЛАМЕНТАРНА република. А - както твърдят запознати - демокрацията, такава, каквато я разбираме в наши дни, се корени именно в процедурите, както и в осъзнаването и уважението към принципите, които стоят зад тях.

Между другото смея да пророкувам, че това са същите процедури и принципи, които много скоро изведнъж ще домилеят неистово на партийния председател Станишев, тутакси щом – след предстоящите избори – БСП престане да бъде най-голямата партия в Парламента, а следващата най-голяма партия там започне да демонстрира към него същото отношение, с което сега той си позволява да обижда опозицията.

Разбира се, може и пророчеството ми да не се сбъдне напълно. Защото след като БСП престане да бъде най-голямата партия в Народното събрание… и Станишев, което е много вероятно, може да престане да бъде неин лидер.

Що се отнася до съдържанието на словесата станишеви, произнесени по време на фамозната му пресконференция в пресконферентната ни република, те бяха брилянтен пример за така нареченото “пожелателно мислене”. Също както преди години шефът на татко му призоваваше да се снишим пред Перестройката, с надеждата тя да ни подмине, сега синът на баща си ни обясни, как финансовата криза в света най-вероятно… ще подмине България.

Или лъже като разпран (което често се оказва вярно), или ще му се наложи да признае, че под неговото управление България все още остава… встрани от света, а не е пълноценна част от него (което, уви!, също в голяма степен отговаря на истината).

Третата възможност - тази, че само тук са се пръкнали – не щеш ли!!! – такива кадърни управленци, каквито останалият свят не е нито виждал, нито сънувал, ми се струва дотолкова пренебрежима като достоверност, че едва ли си струва да я споменаваме.

Щраусовото заравяне на главата в пясъка, обаче, така или иначе винаги е било отличителен поведенчески феномен както за социалистите у нас, така и за техните комунистически майки и татковци. Те никога няма да сторят онова, което е нужно да бъде направено пред лицето на една връхлитаща криза. Те обикновено са склонни да отричат наближаването на кризата, а дори и когато тя – дай Боже! – вече е отминала, ще ни убеждават, че криза изобщо не е имало.

Разбира се, в този конкретен случай искрено се надявам Станишев да се окаже прав и катастрофата някак си да ни заобиколи. Наистина до болка стискам палци той да познае…

… Но в рамките на повърхностния си, ала все пак донякъде съзнателен живот нямам спомен важна прогноза на БСП/БКП да се е оказала правдива. А такива прогнози са се опитвали да ни пробутват и далеч по-стойностни и съдържателни (най-вече от Станишев, разбира се) червени функционери.
Жоро Георгиев