Когато в ляво се опитват да подсигурят изборния си успех с широка коалиция това е... ветрило.
Когато в дясно се опитват да направят същото - това е злоумишлено провеждане на безпринципна политика.
Така поне пишат приближените до варненския соцелит медии.
Да речем, че е точно така.
В момента БСП е политическата сила, която води активна политика на гребена на вълната от най-голямо електорално доверие. В духа на традициите на тази партия е винаги да търси споделената отговорност. Социалистите не управляваха сами даже по времето когато партийният им лидер се казваше Тодор Живков, а те самите бяха все още комунисти. Имаше си там едно мижаво БЗНС, но го имаше.

Точно тази практика на 100-годината партия винаги е била успешна и няма никаква обективна причина да бъде заменяна с друга. Затова и въпросът за съюзниците е толкова важен за БСП. Тази партия винаги може да разчита на медийна подкрепа при представяне на едни коалиционни преговори като “принципни” и впоследствие винаги може да разчита пак на медийна подкрепа при размиването на отговорността за провалите и “принципното” прехвърляне на въпроса за вините.
За добро или за зло ситуацията при социалистите е такава.

Ами в дясно?
Най-лесната работа е да се попитат един куп политици в дясно къде спаха, че не съхраниха толкова нужните им днес политически, икономически и медийни ресурси. По тази болна тема може много да се каже. За съжаление!
Толкова много, че ако случайно някой ден истината излезе наяве симпатизантите, специално на СДС във Варна, ще останат най-малкото потресени.
Истината е, че през годините на управление на правителството на Иван Костов бе разхитен не просто невероятният кредит на доверие - настоящи варненски депутати (и от СДС и от още несбъднатата партия на Костов) харизваха за жълти стотинки златни акции от медии, които днес директно обслужват червения варненски кмет. Докато СДС управляваше Варна си отиде радиостанцията, благодарение на която, до голяма степен, бяха спечелени местните избори през 1995г. Защо? Днес е много лесно да се обвиняват хората (включително членове на СДС), че слугували в мутренски медии..., а миналото?

Ами настоящето!
Къде са им ресурсите за самостоятелна политика на онези, които са тръгнали да работят против една голяма дясно-центристка коалиция?
Както искат да я наричат - принципна, безпринципна - все е тая.
И има ли изобщо смисъл да се налага дебат единствено на тема принципи?
Сякаш председателят на БСП-Варна, Апостол Димитров е олицетворение на принципността. Как ли пък не! Тези да си ги разправят другарите на другарките!

В крайна сметка, интригите срещу една силна дясна коалиция са интриги срещу естественият стремеж за самосъхранение на дясното политическо пространство.
Ако този простичък извод бъде осмислен по нормален начин от повечето лидери в дясно, политическата ситуацията може да се промени в неблагоприятна за БСП посока. Именно тази вероятност за трезва преценка на фактите смущава все по-реалистичните властови видения на соцелита.
Още повече, че голяма част от автентичните симпатизанти на дясната идея притежават в достатъчна степен едно качество, толкова необходимо точно за времена като днешните - стоицизъм.
Били са и по-страшни години.
И интригите на червените бяха по-отровни.
И на изток България граничеше с ...Премянов!?!
Освен всичко друго, успехът на естествения стремеж за самосъхранение на дясното политическо пространство означава да бъде съхранена възможността за нормално развитие на страната.

Все още е твърде рано да се прогнозира дали тази възможност за нормално развитие ще надделее на следващите парламентарни избори. Ако се гледат социологическите сондажи по-вероятно е да се случи обратното, но това не значи, че ще настъпи краят на света.
Ами ако здравият разум победи?
Няма невъзможни неща. И съдба няма.
Каквото сами си направим това ще е.

Антон Луков