Главният редактор на варненския всекидневник "Черноморие" и електронния сайт "Днес+" Антон Луков бе професионално пребит вчера сутринта. Посегателството срещу който и да е журналист е и удар срещу свободното слово. По този въпрос две мнения няма и не може да бъде иначе. Винаги при такъв груб и безпардонен акт се задава въпросът какъв е мотивът и кой има интерес от това.

Трябва да си сляп за да не видиш, че Луков ръководи печатно издание, което е пряко ангажирано в предизборната политическа борба. Медиата, както и сайтът, са в откровена и недвусмислена опозиция на кмета Кирил Йорданов и на водената от него политика. Същевременно друг варненски всекидневник, "Черно море", така или иначе се е нагърбил да бъде основният медиатор на сегашния градоначалник. Отговорът на въпроса "защо" е друга тема.

В конкретния случай за отбелязване е набиващият се на очи факт, че собственикът на в. "Черно море" е ТИМ холдинг, което също не е никаква тайна. Всеки жител на Варна със средностатистически интелект би си казал: "Аха. Значи от ТИМ набиха Антон да не си отваря устата срещу градоначалника". Човешката психика е така устроена, че автоматично застава на страната на по-слабия, на жертвата. С други думи, натупаха един журналист, защото критикува кмета. Ами то значи и косъмът на самия кмет не е чист. Ако не е съвсем с тях, то поне им смига с едното око. Оттук до мнението, че и партиите, афиширали вече подкрепа за Кирил Йорданов също понамирисват разстоянието е една крачка.

Косвено в ролята на потърпевш изплува и НДСВ. Към тази партия Антон Луков има съвсем открито възприети ангажименти. Напоследък пострадалият често се движи и в компанията на активисти на СДС, които иначе са непримирими опоненти на царската формация. Във Варна е просто публична тайна версията, че зад смяната на собствеността на в. "Черноморие" стои съвместно финансиране на местна почва. Ако визираме само политическия контекст в покушението, още през май става ясно, че битката за Варна може да се окаже не само изключително мръсна и арогантна но и опасна за живота.

Все пак омаскаряването на някого с компромати (което у нас си е нещо в реда на нещата от 1989 г. насам), очернянето на личността с правдоподобни или откровени лъжи, колкото и да е неприятно, е едно. Но е съвсем друго, когато заради писани или изказани мисли започва да играе дървото, ритниците и юмруците. Няма никакво значение към чия глава са насочени те. Къде в днешното наше Отечество е гаранцията, че утре или вдругиден в някой кандидат-кмет, негов симпатизант или друг журналист няма да бъдат забити няколко куршума. Или просто някой да реши, че новоизбраният кмет не му харесва и да го отстреля като яребица.

В тази плоскост случилото се с Антон Луков не е безсмислено да се изтълкува и като опит за всяване на страх и несигурност у всички, които имат някакво отношение към задаващите се местни избори. На челно място в списъка са журналистите, които са длъжни да информират и коментират. А, нека го кажем направо, нерядко и просто да изпълняват.

Въпреки това никой няма право да бие в едно общество, което има претенциите да е цивилизовано и правово. Същевременно инцидентът с Луков напомня на една друга случка отпреди четири години. Тогава Веселин Динков, дясната ръка на областния управител и кандидат за кмет на СДС Добрин Митев също бе набит. И също на излизане от къщи. На случката веднага бе ушита добре вталена политическа униформа и представена като пряка атака срещу синия конкурент. Демек, "тебе думам дъще, сещай се, снахо". Впоследствие въпросът дали Динков бе бит или просто се бе изтъркалял по стълбите, както и стотици други неща отиде в историята

Ако трябва да изкажа чисто личното си мнение, ми е трудно да повярвам, че Кирил Йорданов ще падне чак толкова ниско, че да поръча бой над един журналист. Та дори и само затова, че всички негативи ще се стоварят обратно върху него като към личност, която е отмъстила, защото е критикувана в пресата. ТИМ, независимо дали им харесва или не, не се ползват с репутацията на активисти на Международния червен кръст. От друга страна пък е факт, че през последната година холдингът полага танталови усилия да изчисти лошата си слава. Дали е рискувал сам да се свари в казана е проблем на интелекта.

Във Варна "лявото", каквото и да значи това в България, е относително ясно. "Дясното" обаче тъне в мъгла. Умишлено или не, няма значение. Преди дни на среща с главните редактори на варненските всекидневници вицепремиерът Николай Василев попита дали НДСВ ще спечели изборите в морската столица. Ами изборът е мажоритарен. А кандидатът на дясното, обединен, или самотно жълт или син, все още се носи из пространството на астрала.

Венцислав Петров
В-к “Позвънете Новини”, 20 май 2003г.