В зората на демокрацията към властта се устремиха десетки новосформирани политически образувания, някои с претенции за възстановители на традиционни български политически партии. Малка част от политическия дребосък достигна до върховете на държавната и местната власт, но от това ентусиазмът му не намаля. Напротив. Доскоро броят на политическите партии у нас надхвърляше 300 и даже най-паметливият анализатор едва ли можеше да назове правилно имената и на една десета от претендиращите за властта формации.

Междувременно някъде към 2001 г. броят на участниците в национални избори надхвърли 50 и тези избори откровено заприличаха на цирк с участието на явно неадекватни и одиозни фигури. Не искам да споменавам имена и така да обиждам хора, които едва ли ще имат възможността да ми отговорят. Но така или иначе положението беше станало нетърпимо, а избирателят - окончателно ошашавен при попадането си в тъмната стаичка, където го чакаха десетки купчинки от шарени хартийки. Защото тогава се гласуваше така - първосигнално и с боята на любимата партия. Че и до бой се е стигало за придобиване примерно на заветния зелен цвят, за който се вярваше, че носи 1% от вота само от гласовете на заблудени възрастни земеделци. Защото БЗНС се символизираше с цветовете оранжев и зелен, а тези цветове различните БЗНС-та яростно и с настървение си ги крадяха едно от друго.

За укротяване на устремилите се към властта и келепира партии и партийки бяха предприети съответни мерки. Първо се предложи партиите сами да си плащат бюлетините, за да не изчезва по една малка гора за каприза на всеки, решил да доказва нещо на жена си и тъща си чрез изяви на политическата сцена. Тази разумна мярка с бюлетините практикувана и в други страни) обаче беше отхвърлена от Конституционния съд, защото била нарушавала свещеното право на българина да гласува и да се кандидатира за каквото и да е. Защото у нас всеки разбира от футбол и политика, а ако е мъж - и от жени разбира. Или поне така си мисли. Приложи се обаче друга финансова хватка - паричният депозит за участие в изборите на партии, коалиции и независими кандидати. Хватката се оказа успешна - депозитите рязко свалиха и почти нормализираха броя на кандидатите за политическа слава.

Ограниченията за участие в национални избори, които не бяха оспорени пред Конституционния съд, достигнаха своя максимум на току-що отминалите избори за Европейски и национален парламент. Ще припомня, че депозитът за независим кандидат беше 15 000 лева, за партия - 50 000 лева, а за коалиция - цели 100 000 лева. Имаше и изисквания за подписки на избиратели, подкрепящи съответния политически субект, съответно 10 000, 15 000 и 20 000 подписа за независим кандидат, партия и коалиция. С тези ограничения смело се пребориха 12 партии, 6 коалиции и някои независими кандидати. Т.е. намериха едни пари отнякъде и убедиха съответния брой избиратели да ги подкрепят с подписа си.

Щастливите участници в новото 41-во народно събрание се знаят: това са партиите ГЕРБ, ДПС, "Атака" и "Ред, законност и справедливост" и Синята коалиция и традиционната за БСП Коалиция за България. Останалите 8 партии и 4 коалиции и независимите кандидати останаха извън парламентарния борд, загубиха си депозитите и така във Фонда за лечение на болни деца влязоха над 800 000 лева. Това е добрата новина.

Две от неуспешните партии - ЛИДЕР и НДСВ, все пак спечелиха по над 3% от гласовете и съответно ще получават държавна субсидия през следващите 4 години. Ще напомня, че такава субсидия получава всяка партия или коалиция, получила поне 1% от действителните гласове на последните парламентарни избори. Дванадесетте неуспешни политически проекта получиха общо около 8% от гласовете, така че вотът на останалите 92% от избирателите все пак беше оползотворен. Изобщо българинът май се научи да консолидира вота си. За разлика от първите избори за 36-о народно събрание през 1991 г., когато над една четвърт от гласовете изгоряха поради болните амбиции на социалдемократи и земеделци да се правят на велики и да се цепят от СДС.

Като махнем двете все пак забележими партии ЛИДЕР и НДСВ с общо 6,28% от гласовете, остават 10 състезатели, спечелили общо... 1,6% от вота. И докато тук зелените с 0,52% от гласовете все пак се забелязват с невъоръжено око на родната политическа карта, то останалите 9 партии и коалиции събират общо едва 1% от гласовете, което е забележително слабо постижение. Така например Българската лява коалиция, замислена като алтернатива на БСП, получи мизерните 0,21%, което е всичко друго, но не и добър старт в политическата борба. Социалдемократите пък взеха още по-нищожните 0,12%, което е много далеч от претенциите им да контролират 4-5% от лявата част на политическото пространство. В този списък на политически неудачи претендиращата да представлява българската диаспора зад граница партия "Другата България" получи едва 0,08%.

Рекордът по слабо представяне обаче държи Обединението на българските патриоти с резултат 0,05%. Близо до този учудващо слаб резултат е ПЛАМ с 0,07%. Впрочем последните две формации, изглежда, бяха направени не с цел участие в някаква политическа битка, а за да измъкнат временно от арестите някои от босовете на подземния свят. Явно е, че в тази си част изборното законодателство трябва да претърпи една простичка промяна: с имунитет да не се ползват кандидатите и техните застъпници, арестувани преди не по-малко от 21 дни преди изборния ден.

Разбира се, изборните закони се нуждаят от радикална промяна чрез приемането най-накрая на изборен кодекс. Такъв впрочем има разработен и внесен в 39-ото и 40-ото народно събрание, но без всякакъв ефект. След съответна преработка приемането на кодекса трябва да стане една от първите задачи на новия парламент. От това би трябвало да са заинтересовани всички политически сили. Защото е време да си оправим правилата на изборната игра и да започнем да ги спазваме. Между другото добрата изборна практика е била традиционна за Царство България след Освобождението. И изборите са се правели, общо взето, цивилизовано, а не само по модела на Бай Ганьо и доверените му хаирсъзи.

Неудържимият ентусиазъм на политическия дребосък очевидно ще продължи и в предвидимото бъдеще. А и какво толкова, това не е срещу правилата на демокрацията. Не на последно място така ще има повече пари за лечението на болните български дечица. Но, дай боже, страната ни скоро да се цивилизова дотолкова, че никога да не ми се налага да пиша нещо толкова тъжно като това, предишното изречение.
Проф. Михаил Константинов/В-к "Монитор"