Денят на Освобождението стана тази година ден на триумфа на българския президент над българската политическа класа. Първанов обаче триумфира не заради безспорния си личен авторитет сред елита или заради обожанието на народа. Той прие парада в центъра на София без липси - лидерите на управляващата коалиция, включително винаги празнуващия извън България Симеон, чинно се подредиха пред Паметника на незнайния войн. На челото на българския лъв засия кремълска звезда. Жалко че Първанов не се е родил на 3 март като предшественика си Желев – щеше да има основание да празнува до живот.

Путин вече яха троянския си кон за Европа дистанционно. При това според Първанов - напълно заслужено. Миналата година българският му колега прозря, че в „резултат на Руско-турската война и на Санстефанския мирен договор България е започнала своя дълъг процес на приобщаване към европейския политически и духовен проект”. Тази година президентът на най-новата държава –членка на Европейския съюз се задоволи САМО да учреди Национален комитет за честване на 130-ата годишнина от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. Да ни обясни колко е „погрешно да оценяваме значението на Освободителната война от гледна точка на по-сетнешните политически и други пристрастия и от гледна точка на координатната система на привърженици или противници на Русия”. И да подчертае, че „независимо от партийните си пристрастия, българите са се отнасяли към войната като към освободителна”. Членовете на инициативния комитет, ситмулирайки научната мисъл в България, тепърва ще ни повтарят това до втръсване с помощта на услужливи медии. И наистина няма да се делят по партии - ще се делят по хонорари. Русия винаги е купувала българските политици и интелектуалци за паница леща…

Ако всичко върви по план, ще има и „нещо ново, нещо по-модерно”. Първанов вече го лансира миналият Трети март, но малцина го разбраха. Ще го повтори догодина – пак на Трети март. Тогава ще чуем призив за „нов тип патриотизъм, базиран на всичко, което идва от историята и ни прави горди, че сме българи, и в който националното върви редом със социалното”. Миналата година беше рано за такъв анонс. Догодина социалният национализъм (или националният социализъм?!) ще изглежда автенично роден в дирижиран обществен дебат, в който държавният глава „ще участва с удоволствие, включително и със свои идеи”. След това ще се превърне в идеология на партията, която Първанов отдавна стяга. После тази партия ще поиска президентска република. И с руски пари и българска наивност може и да я получи.

Това, разбира се, засега са само предположения. Ако започнат да се осъществяват, подробно ще коментирам опасността от български националсоциализъм с човешко лице. За да не се случи той обаче, достатъчно българи трябва да разберат истинските цели на руската външна политика и мястото на България в нея.

През 90-те години на миналия век Русия беше фатално отслабнала и драстично обедняла. Това й пречеше да осъществява стратегическата си външнополитическа цел – да е специален, равнопоставен на Съединените щати член на бъдещия глобален троен съюз САЩ- Европа- Русия. Москва нямаше достатъчно пари да разпалва локални войни или да заробва с евтини суровини. И ги замени с шпиони. Тайните й служби активизириха нейните пети колони в бившите източноевропейски сателити, за да ги върнат в руската орбита. Те действаха основно по два начина - чрез увеличаване на политическата и стопанската нестабилност в тези страни, и чрез подклаждане на междуетническите конфликти.

Тази стратегия обаче се оказа неуспешна. Всички източно европейски страни, бивши членове на СИВ и Варшавския договор, станаха членове на НАТО и Европейския съюз. Но междувремено забогатя и Русия - от драстично високите цени на нефта през последните 3-4 години и от монополното си положение на газовия европейски пазар Войната на САЩ в Ирак пък й придаде нова тежест на международната политическа сцена. И Русия реши да си върне статута на велика сила.

За целта обаче трябва да възстанови влиянието си в колкото може повече от своите бивши сателити. Ако успее чрез икономически коруптивен и силен политически натиск да задържи Украйна и Кавказ, да пробие в „меката периферия” на Европа, най-вече Франция и Германия, да стъпи отново в Бъргария, Унгария и Словакия, Москва ще придобие друга цена в очите на Запада. Тя няма друг избор освен сътрудничество със него, но се опитва да вдигне цената си по всеки възможен начин, защото смята, че като империя ще се продава много по-добре, отколкото като национална държава, макар велика и голяма.

И Путин върши точно това. Първанов с радост му помага. Помагат му и проводниците на руските интереси в България. Никой не знае колко са, но името им е легион. Впрочем някои имена ще чуем и видим сред членовете на Националния комитет за честване на 130-ата годишнина от Освобождението на България и възстановяването на българската държавност. Другите би трябвало да ги знаят тайните служби. И не само да ги знаят, но и да действат, като екстрадират агентите на Москва, които са руски граждани, и неутрализират агентите на Москва, които са български граждани. От Москва никога не е идвало нищо друго освен политически диктат, коруптивен бизнес и организирана престъпност. Българският политически процес е свръхдеформиран от хегемонията на посткомунистическия елит, който има сервилно, безпринципно, пораженческо настроение спрямо Русия и нейните интереси в България и извън България.

Ако иска да излезе от руската орбита, България ще трябва да се пребори с родното руско лоби, наследено от десетилетията братство между БКП и КПСС, между КГБ и Държавна сигурност, и закрепено след падането на комунизма с парите, които двете партии откраднаха от двете държави.

Сегашният политически елит обаче е част от това лоби. Купувайки видни негови представители – „социаллиберали”, в края на миналата година Русия направи няколко огромни енергийни удара в България, като по този начин обезсмисли всички проекти за прокарване на енергийни алтернативни източници, и осуети един от основните козове на Запада във взаимоотношенията му с нея – независимата, устойчивата, равновесната енергийна стратегия.

След всичко това Москва ни призовава да не „бъдем твърдоглави в антируските си настроения”. Аз не забелязвам особена твърдоглавост, но съм убеден, че категоричното „за” и категоричното „против” трябва да намерят своя равновесен център чрез дефиниране на българския национален интерес в отношенията с Русия. Този национален интерес трябва да изкристализира в широк обществен дебат, който да отчита факта, че Русия е голяма сила, която се намира близо до нас, но от друга страна да й даде да разбере, че имаме собствени национални интереси, които сме решени да отстояваме.

Такъв дебат бих приветствал. Той ще събуди и научната мисъл, и гражданското ни чувство. И консенсусно ще дефинира българският национален интерес . Това ще е е наистина нова и модерна цел, достойна за личния ангажимент на един искащ да остане в историята държавен глава.

Калин Манолов