В традиционен смисъл обзорът на изтичащата 2001-ва е обикновен списък на необикновени събития. Тези събития се случиха във времето и пространството и формираха облика на годината.
Само че понякога далеч по-важни са онези събития, които никога не са се случили.

Ако изхождаме от тази логика, не идването на Новото време е фактът, който заслужава внимание. Безспорно, спечелването на парламентарните избори от страна на НДСВ е едно от водещите събития през годината, но...
Не по-малко важно е онова, което не се случи.
А не се случи именно сбъдването на мечтата за втори премиерски мандат на Иван Костов.

Разбира се, неслучването на една амбициозна цел си има причини и води до съответните последици. Иван Костов бе подкрепян от цялата държавна машина и не подбираше методите – политически ангажирани тайни служби редяха политически доноси от горе до долу, а икономическата експанзия гарантираше финансов ресурс и създаваше илюзията, че заветната мечта е изпълнима. В крайна сметка, приказките на хората около Костов, че не е имало политически поръчки срещу инакомислещите - включително в СДС - и икономически рекет, се оказаха наистина ... приказки. Никой не им повярва. Самият Иван Костов се прояви като най-обикновен комплексар, за когото властта бе мания, а тайните служби и парите не бяха нищо повече от средство за задоволяване на тази мания.

С две думи казано - всички мечти за втори мандат се изпариха в мига, в който Иван Костов, подобно на Тодор Живков, се яви на финална пресконференция след изборите с увиснала джука и блуждаещ поглед.
И ... за сетен път стана ясно, че ченгетата и парите не са решаващият фактор за спечелването на едни избори.

В последствие, лъсна още една истина – всички опити да се вмени на българския избирател някаква потомствена балканска склонност към самозаблуди, лековерност, простотия и глупост се самоопрвергаха от ... само себе си.
Самата Катя Михайлова, заяви буквално минути след обръщението на Царя към народа от 6 април, че “... идеите на Симеон са и наши идеи, само че предложени по един нов, по-добър начин...”. В подобна насока бяха и изказванията на Димитър Абаджиев и на самия Иван Костов.
После Симеон бе хулен за какво ли не.

И сякаш като по правило, всичко в което го обвиниха, се отнасяше в много по-голяма степен за самите автори на нападките.
И това е така, просто защото Царя е всичко това, което Иван Костов не е и никога няма да бъде.
Царят не е медиен магьосник, но за разлика от Костов няма комплекси в тази насока. Когато няма какво да каже - си мълчи. Мълчи и не оправдава собственото си мълчание с нещо друго или с някой друг. Не само, че не се оправдава, ами до сега няма и наказани.

При Костов нещата са точно обратните - когато няма какво да каже, говори най-много, когато мълчи - неговото мълчание не е злато, а потвърждение на старата максима, че мълчанието е мъдростта на глупака. На всичко отгоре, ако някой е по-комуникативен и говори по-добре от Костов, автоматически се превръща във враг на ... Костов. И ... не след дълго си плаща за гяволъка. Ако някой, мълчейки, мълчи с по-мъдър вид от Иван Костов следва ... същото. В абсолютно същата поредност – вменяване на престъпление и осигуряване на наказание. И всичко това, въпреки че е очевидно, колко може партийният функционер Иван Костов.
Когато вземе думата - може и цитати от Светото писание да чурулика - ефектът е показателен - от устата му се излива единствено лепкава злоба и трудно контролирана агресия.

В крайна сметка, проблемът на другаря бивш Командир, не е в това, че няма качества. Проблемът е, че има излъчване на ... студен и дори зъл човек.
И най-вероятно е точно такъв!?!
Това изчерпва всичко.
Няма избирател на този грешен свят, който да желае да го управлява зъл човек.
Затова и през тази година нещо не се случи!
Управлението на злото не успя да спечели втори мандат.
Всичко, което бе свързано с управлението на злото, се провали.
Затова и Петър Стоянов си отиде от политическата сцена - не защото бе лош президент, а защото бе достатъчно дълго време, прекалено близко до злото.

Продължава ...