И точно тук му е мястото, да споменем нещо и за процесите, които не бяха продължени.

Очевидно е, че бившите управляващите са притеснени.
По същество, още в предизборната кампания Иван Костов и всички малки и големи Иван Костовчета по места, говореха едно и също - не променяйте нашата политика.
Тоест - тези хора още тогава се бяха предали!?!
Още тогава те не разсъждаваха като бъдещи консуматори на втори мандат, а като хора, които се опасяват, че победителите на парламентарни избори 2001 ще променят много неща.
И това най-малкото стана възможно!
Национално движение Симеон Втори не е сключвало договор с Иван Костов и няма никакви ангажименти към провежданата от него политика. Някои аспекти от политиката на предишното правителство ще бъдат продължени, други – не. Във всеки случай, трябва да е ясно, че самият Иван Костов няма думата по въпроса, точно коя ще бъде насоката на приемственост.

Спечелването на изборите е договор с избирателя и ако избирателят харесваше политиката на Костов, просто щеше да гласува за него, за партията му и за екипа му. Към днешна дата, обаче, не се забелязва някакъв щур ентусиазъм в такава посока.
И не само това!
Българският избирател, очевидно не се впечатлява от завещани приоритети в българската политика.
От тук до промяна в приоритетите е само една крачка.
Ако в СДС все още се намират умни хора, желателно е да се поогледат и да се пробват да осмислят простичката истина, че НАТО и Европа се превръщат в абстракции, които вече пораждат единствено безразличие.
Дано Иван Костов и неговите хора не докарат нещата до там, че да се наложи Европейската кауза да бъде спасявана.
Защото безразличието може да се изроди в омраза.
Иска или не иска, Иван Костов трябва да освободи най-важните приоритети на България от собствената си черна сянка!
В противен случай, безразличието ще се смени с омраза.
Задължително!

Няма как персоналната омраза към един компрометиран политик, да не се прехвърли върху публичните приоритети, за които този политик твърди, че са приоритети на цялото общество. Колкото и странно да звучи, ситуацията е абсолютно същата, както след управлението на Андрей Луканов преди повече от 10 години. Приликите може би не са случайни, но това е друга тема.
И тогава имаше смяна в приоритетите, наложени от Луканов.
И тогава движещата сила бе омразата.
После всички заговориха против омразата и никой не се запита, заслужаваше ли този политик да бъде мразен.
Хората мразеха и него, и политиката му, и приоритетите му.
Мразят и сега.
И са прави.

Хората не искат да бъдат управлявани от комплексирани злобари и са абсолютно прави!
Защото освен чувствата, имаме налице и факти.

Жонглирането със самата власт не може да скрие факта, че митът за управленските качества на Иван Костов си е просто мит. Горчивата истина е, че такова нещо, като икономическа програма и управленски практики на Иван Костов ... НЯМА и никога не е имало!?!

Разполагаме единствено със списък от предложения за решения на проблеми, създадени от:
1. Предишни правителства, но нерешени от правителството на Иван Костов.
2. Проблеми създадени от самото правителство на Иван Костов.
И този списък го представят за програма - предизборна програма, управленска програма и т.н.!?!

Между другото, Варна е класически пример за втория тип проблеми.
Едва ли има друг град в страната, в който нещата да са толкова очевадни.
Всички в града знаят защо!
Ако се задълбаем по темата, няма да стигнат страниците на “Война и мир”.
Съвсем отделен е въпросът дали това е необходимо?
Просто, във Варна, не остана нито едно голямо предприятие, което да не е понесло ударите от страна на ... хора, които бяха овластени лично от Иван Костов.
Нито едно!?!
Няма да сгрешим, ако напишем, че и по-малките фирми го отнесоха на ... общо основание.
Сега какво?
Ще критикуват НДСВ, че не се справя с проблемите?
Ще предлагат решения на проблеми, създадени от самите тях?
Може и да им повярва някой, някога – само че лицето Иван Йорданов Костов ще трябва първо да се научи да произнася двете вълшебни думички - “сгреших” и “извинявай”.
Защото и това не се случи през изтеклата година.
Иван Костов не си призна, че е сгрешил.
Не се и извини.
За това, че съсипа синята идея и че маргинализира дясното политическо пространство, този човек не се извини нито публично, нито на някого за нещо.
Поради тази причина, няма да е много трудно да се предположи, какво няма да се случи в обозримото бъдеще.
Лицето Иван Йорданов Костов никога повече няма да упражнява властта ПРЯКО.
И точно в това е неговата житейска трагедия.
На практика, този човек няма за какво повече да живее.
От тук нататък, между него и постижимостта на неговата непостижима мечта за цялата власт, вечно ще има посредник.
За хора като Иван Костов властта чрез някой друг е нищо.
Рано или късно куклите оживяват, а татко Карло умира.
Самият Иван Костов, някога бе този някой друг, чрез когото други искаха да управляват.

Антон Луков