Фактът, че десните се опитват да по някакъв начин да се обединят едва ли ще им навреди. Все пак иде реч за общи ценности, сходна идеология, една цел и не на последно място един и същ европейски партньор в лицето на Народната партия. На този фон, опитите да се изкарват на преден план различията, изглеждат излишни. “Несходството в характерите” между лидерите на българската десница е очевидно, но това едва ли е повод за някакви драматични изводи.
В края на краищата не говорим за сватба, а за политика.

И вероятно полето на политиката ще е единственият възможен начин да се постигне единство на българската десница. Лидерите може и да са различни, но правилата на коректната политическа игра и професионализма са еднакви навсякъде и за всички.
Отстрани изглежда лесно, но налагането на чисто професионалния подход и загърбването на емоциите от миналото винаги е било упражнение от висшия пилотаж.

Просто ще се види кой наистина е професионалист и си разбира от работата и кой трябва да търси ново поприще.
Очевидно е, че когато се занимаваш с политика изявления от рода на “Аз не съм политик” едва ли са повод за особена гордост. Популистката логика е проста – политиката е мръсна работа и понеже аз не съм политик, значи съм чист!
Историята обаче е пълна с оцапани експерти и провалени популистки каузи.
Антон Луков