През седмицата бе представен последният доклад на Световната банка, озаглавен „България: Ресурси за функционирането и отчетността на съдебната система”. След като това се случи, общественото ехо грабна най-вцепеняващия съвет от доклада и поде неговия рефрен, че е крайно време у нас съдебните такси да бъдат увеличени, защото това е едниственият начин да ограничим лавинообразното нарастване на гражданските и административните дела в страната!

Впрочем, съветът е вцепеняващ не сам по себе си, а по съвсем друга причина. Просто в случая той се отнася до малко по-необичайно място с условия различни от естествените. Освен това, цитат от доклада сочи, че всъщност съвсем не става дума за онова, което подехме и заповтаряхме като обществено заклинание срещу неприятния характер на българина за щяло и нещяло да отскача до съда и да губи чуждото време, завеждайки многобройни безсмислени дела ... просто ей-така - за разнообразие. В доклада препоръчват „политика, която постоянно да актуализира размера на таксите и другите плащания, за да се осигури управлението на резкия скок на граждански и административни дела, като се използват по–високи такси, за да се ограничат или преустановят обемните дела, зад които не стои сериозен правен интерес, които могат да задръстят съдебните графици”. Добра идея! Разбира се, за подходящо място при добри условия. Добра идея за място, където нещата вървят по правилата.

Тогава, може би, всичко е наред. В момента финансирането на съдебната система у нас като процент е по-високо от това в Румъния, Словакия и Чехия, а съотношението на съдиите на глава от населението е по-високо в сравнение с това в пет други нови страни-членки на Европейския Съюз. С две думи: търсим повече съдебни услуги и имаме сравнително повече съдии и съдебни сгради на глава от населението. Сравнението е с останалите от базата данни на Европа. А въпросната спомената глава от населението в повечето случаи е болна, натежала от грижи и жадуваща да докаже своята истина и да получи своята справедливост. Така че, ако това са правилата, значи в нашия случай всичко е наред....

При по-внимателен прочит, обаче, установяваме, че правилата не са точно такива. Защото същата точка 4.49, която апелира към увеличаване пропорционалния принос на съдебните такси в общата стойност на исковете, изяснява, че анализът разкрива необходимост от законодателна намеса спрямо определена категория дела / а именно: данъчни дела, обжалвания на наказателни постановления, свързани с пътно-транспортни нарушения и искове на търговски дружества срещу техни длъжници/. А после се явява точка 4.50, според която: „Успоредно с това изпълнителната власт ще трябва да гарантира, че достъпът до правосъдие, особено на бедните и социално уязвимите групи, е подобрен, включително чрез субсидирана правна помощ за определени категории ищци, предвидени в закона”.

В такъв случай се оказва, че ехото е подело, както обикновено, част от изречението и разнасяйки я по градове и по паланки е създало усещането за антидемократизъм, нехуманност и най-малкото нелюбезност от страна на докладчиците на Световната банка към чепатия характер на българина и към хобито му за по-пряко да си решава проблемите в съдебна зала. Оказва се и още нещо: че Петко ни е посъветвал, но не точно това, което се говори. Да речем,че за последното пък ни съветва другият Петко – нероденият.

Така, че, извинявам се на въпросния нероден, че нещо ме зачовърка, когато чух мъдрия му откъслечен съвет и си направих труда да прочета целия документ. Сега вече съм напълно убедена, че в него нещата стоят точно както са в действителност и че абсолютно никой няма желание да затрупа българина с непосилни съдебни такси с едничката цел да го откопчи от принудителното му вторачване в съдебната система. Също така никой няма намерение да ни уверява, че тук всичко е по правилата, а ние като някакви деформирани персони с нетрадиционно хоби ровим в основите на правосъдието и си завеждаме дело след дело, за да не скучаем между уикендите.

Така че за информация на нероден Петко, лавинообразното нарастване на натовареността на гражданските и административни съдилища в България показва преди всичко, че се нуждаем от ефективна и прозрачна съдебна система. В този смисъл основното предизвикателство не е в това да бъдат повишени съдебните такси, а в принципната промяна на модела, промяна, изискваща нещо много важно: да възстановим доверието си в правосъдието.

За информация на нероден Петко, трябва да допълня, че не ми е много ясно как това ще се случи, при положение, че държа в ръка папка с дело, заведено през 1995 година и неприключено още. Съдебно дело като патологично отделение в някаква болница: пълно с настинали ответници, с нервни кризи, със счупени крайници и с неразположени адвокати. Това, че същото получава ход в Страсбург и че държавата ще понесе съответните санкции не вълнува никого персонално. Който си е взел парите, вече отдавна ги е похарчил, така че битият остава бит, а другите вероятно са преизпълнени с нежност и любов към правосъдието, към демокрацията, към разсейките на системата, които не успяхме да отрежем през изминалите години и ... защо не към съдбата, тъй като Европа ще сложи всичко в ред и ще ни вкара в правилата, но тогава ние вече ще тракаме с кастанети и трудно ще произнасяме думата правосъдие... Ако изобщо можем нещо да произнасяме.

И понеже стана дума за доверие, не зная какво би препоръчал нероден Петко, който се оказва толкова добър в съветването: как да вярваме, след като:

Премиерът получава заповед за уволнение, а подписите под нея са фалшиви.

Брат на заместник-шеф на агенцията за национална сигурност се оказва замесен в имотна схема с фалшиви подписи и документи.

Синът пък от студентската скамейка кипи в строителния бизнес и в предприемачеството.

Обвиняеми се късат да бъбрят по медиите, вместо да сторят това в съда, което хвърля в изненада Главния Прокурор.

Други прокурори обясняват, че да се проверяват твърденията на всеки обвиняем е безцелно разпиляване на ресурси. Ако се сещате за някакви презумпции, не сте прави, да знаете!

Онези, които отговарят за националната сигурност почти не могли да гарантират своята собствена, пък какво остава за другото!

Сред толкова много фалш и лъжа как отново да повярваме?

... Не разбрах как, но съм сигурна, че нероден Петко има отговор и на този въпрос.

Надявам се само да не препоръча допълнително повишаване на таксите, защото и без друго въпросното доверие досега ни излезе твърде скъпо: много години, много попарени надежди и голяма част от биографията. Не ми се чака повече!
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна