Продължение...

---

Въпроси:

Що за професионална етика е, като се установи видимо възпаление, веднага логиката да е, че има престъпление?

Не е ли по-правилно, вместо да се обсъжда татуировката ми и знанията ми по езиците, да беше проверена историята на моята бременност, за да има адекватна реакция?

Кой дава право на тези госпожи – лекарки, медицински сестри и тн, болничен персонал, да ме класифицират в графа, в която е нечовешко?

Кой дава право на лекуващ, хуманен, човешки доктор да се държи с мен като с криминално проявена, при положение, че няма достатъчно доказателства, че съм такава?

Защо, дори и в случай на съмнение за криминално деяние, не получавам лечение? Смятам, че то, лечението, е за всички.

Кой дава право да се преобразяват нещата във вид, в който не са. Какво означава според лекарите, че ми е направена операция веднага, при положение, че бях от сутринта в заведението, а кюртажът стана в ранния следобед, както вече писах?

Кой дава право на госпожа лекарката да се държи с мен по този начин?

Кой дава право на госпожа сестрата да се държи с мен по този начин?

Кой дава хляб на тези госпожи и като как те си представят, че с малка статия във вестника ще се размине?

Кой дава право на господин Доревски да съобщава за инцидента като не толкова изключителен? Господине, Вие директор на затвор ли сте?

Моята позиция:

Госпожи и господа лекуващи! Дойдох при Вас с болката си и очаквах да ми помогнете. Не психически, там ще се справя сама. Очаквах да ми помогнете физически. Защото вярвах, че знаете как. Сега знам друго. Че не сте подходящи за тази професия. Защото, дори ранено бездомно куче има нужда от грижа, а не от заплашителен пръст и некоректен тон.

Госпожо лекар! Аз съм Лора, оная с падналото бебе в тоалетната. Знам немски. За Ваш ужас знам и английски. Това означава, че вече съм разказала за Вас и на тези два езика. Това означава, че аз наистина като реша да не мълча, говоря. И то така, че да ме разберат различни по нрав и етнос хора. Това означава, че на 18 януари Вие срещнахте най-неподходящия човек, на когото да хвърлите наглото си безпардонно, надменно, иронично държание. Това означава, че аз не само съм жена като Вас. По – страшно – аз съм обидена от жена жена.

Ще чакам Вас, госпожа сестрата, която реши, че не заслужавам лечение, щото съм криминална, в съда. Нека наистина всичко да си кажем. Така, както Вие предложихте тогава, когато аз бях в неравностойно положение.

Непростима е липсата на професионализъм, по-лошо, липсата на човечност да се шири безнаказана в град – морска столица на България. Пък и където и да е.

Непростимо е да бъда нечовек в собствената си държава.

Непростимо е да сте моят кошмар.

Не заплашвам. Боли. А болката, госпожи, мен не ме убива. Просто ме прави по-силна.

Заключение: Решила съм и ще родя. Защото искам още веднъж да преоткрия живота си в детско личице.

Едно е сигурно – няма да бъде в държавна болница.
Лора Жечева