Това писмо бе получено днес в редакцията на вестник “Черноморие”. То е покъртително. Предизвиква едновременно и съчувствие, и гняв. Сухите факти около случая аудиторията на “ДНЕС+” може да си припомни от материала, който публикувахме на 19.01.2006 г. и беше озаглавен в нашия сайт така: В МБАЛ "Св.Анна" лекарка сигнализира полицията по съмнение за криминален аборт. Сега ви предлагаме другата гледна точка.

Благодарим на колегите от вестник “Черноморие” за това, че ни предоставиха този текст, който ще бъде отпечатан изцяло и в утрешния брой на тяхното издание. Ето самото писмо:

---

34 – годишната варненка, за която така безлично се говори в статията, съм аз. Казвам се Лора и искам чрез страниците на вашия вестник да разясня така наречената паника на лекарите от болница “Света Анна”.

Безкрайно ми е неприятно, че след всичко, което се случи на тази грозна за мен дата, 18 януари, господата от споменатото болнично заведение продължават в същия безличен и меко казано нечовешки стил да изнасят изкривена, непрофесионална, подсъдна информация.

Ето моята история...

Реших да родя. Въпреки годините. Бременността беше желана и очаквана. За съжаление, от самото начало се оказа проблемна. Но бях решена да изтърпя всичко, на което е способна да се подложи една бъдеща майка, за да добие дете.

Медикаментозното лечение, множеството лекарства, които моите лекуващи лекари ми предписаха, за да предотвратят фаталния изход, лесно могат да бъдат доказани, но не това е проблемът според мен в настоящия момент.

На 18 януари, сутринта, след изкарана нощ с висока температура, в тоалетната аз абортирах. Не искам да описвам емоционалното и психическо състояние в един такъв момент. Думите, колкото и брутално да звучи, са слаби да опишат шока, уплахата, ужаса, който изпитах. След консултация по телефона с лекуващия ми лекар, бях упътена към въпросната болница. В спешния кабинет на първия етаж бях посрещната от две госпожи, дъвчейки и двете шумно ароматни дъвки.

Дори дъщеря ми, която е тийнейджър знае, че подобен род държание е нетипично за дама. Почти на вратата ме запитаха, какъв е моят проблем. В движение бях прегледана от лекарка, чието име така и не разбрах. Прегледът беше подобен на бъркане в кофа за боклук. Физическата болка няма да коментирам. Професионалният отговор беше: Ставало е нещо, ама ще видим какво.

След продължително попълване на документи бях препратена към гинекологично отделение на четвърти етаж. Там санитарката ме посрещна с думите – ти ли си онази с падналото бебе в тоалетната. Приклекнах мислено от лепнатото определение, но замълчах. Да, аз бях тази, която преди по-малко от час беше загубила детето си. След разпит имах наглостта да си призная, че не стига всичко, ами съм и изяла една ябълка, която ще отложи кюртажа, поради причина, че не може да ми бъде поставена анестезия. За друг път, не дай си боже, ще знам – никакви ябълки, никакво ядене
- преча на нормалната работа на лекарите.

Попитах човешки колко ще трябва да изчакам. Отговорът беше: 4 - 6 часа. Сметнах часа на фаталната ябълка и се оказа, че около 11,00-12,00 часа мога вече да бъда кюртирана. Зачаках. Отново няма да описвам какво ми коства и това. Но в случая няма виновен освен аз, моята ябълка и анестезията, която, много интересно, ако се наложи да бъде животоспасяваща, дали ще бъде по същия начин отлагана. Не оспорвам. Правилата са правила за всички. Аз не съм лекар, съгласих се. Но когато мина 12,00 часа вече реших, че е време отново да припомня за себе си. Попитах: кога? С явна досада, същата госпожа лекарка, която ме пребърка като кофа за боклук ми отговори от рода – ами ще чакате бе!!! След 14,00 може би ще стане. Не псувайте мен.

Искам да я попитам от страниците на вестника Ви – госпожо, имате ли дъщеря? Дано разбирате какво казвам. Обяснявам, за да не съм голословна – госпожо, какво означава понятието след 14,00 в болнично заведение и изречено от устата на професионалист?!?! След 14,00 часа може да бъде примерно и следващата сряда в 10,00? Така ли отмятате дневния си график? С около. Със след 14,00. И как, госпожо, така и не събрахте смелост да си кажете името, как решихте,че притесненият ми съпруг е склонен да псува, а не просто като човек да разбере кога ще помогнат на жена му?!?!

Така и така изчаках. В крайна сметка екип и анестезиолози се появиха. Влязох за кюртаж....

---

Продължава тук...