Необходимо (?!?) уточнение

За първи път, може би, си позволявам чрез “ДНЕС+” или “Черноморие” да изразявам не толкова някоя своя позиция по един или друг проблем, а да реагирам на написаното от друг автор. Позволявам си го най-вече, защото въпросният автор е Тони Луков, а той е мой отколешен приятел и добрите ни отношения са издържали в миналото на не едно или две различия във възгледите, симпатиите или мненията. Вярвам, че така ще стане и този път.

Трудно ми е да кажа, че съм съгласен с написаното от Тони в материала “Съгласен !?!”. От друга страна ми е напълно невъзможно да си помисля, че то е било написано тенденциозно и злонамерено. По-скоро ми се струва, че в случая става въпрос за недоразумение, чиито корени се крият в изтекла недостоверна информация, чиято недостоверност сама по себе си е довела и до погрешните й интерпретации.

За това вина не носи никой. Срещата на президента Стоянов с представители на СДС-Варна бе работна и, по тази причина, както и по изрично изразената воля на самия Петър Стоянов, закрита за представителите на средствата за масово осведомяване. Тъкмо тази е причината, поради която моят приятел Тони е трябвало да разчита не на информация от първа ръка за говореното по време на тази среща, а на информационни посредници. Подобна ситуация винаги крие рисковете, да се стигне до ефекта, познат от детската игра на “развален телефон”, както, струва ми се, се е случило и този път.

След като този ефект днес очевидно е на лице, струва ми се, че действително има нужда да бъдат направени едно-две уточнения, за да бъде поправено неволно създалото се и отразено в коментара на Тони погрешно впечатление.

Христо Кирчев никога не е заявявал, че СДС по-скоро би сключил коалиция с БСП, отколкото с НДСВ. Подобно нещо, дълбоко съм убеден, не би могъл да си помисли, нежели да произнесе, който и да е представител на СДС, нито във Варна, нито където и да било другаде.

Погрешно интерпретираните думи на господин Кирчев визираха обстоятелството, че разглеждана сама по себе си, БСП е по-лесен за разчитане и по-ясен политически субект от НДСВ. Затова тя е и по-ясен потенциален коалиционен партньор за онези, които биха били склонни да потърсят установяването на партньорски отношения с нея. СДС, разбира се, не е между тези формации и никога не би могъл да бъде. Подобна абсурдна възможност би била в драстично противоречие с всичко, заради което СДС бе създаден и заради което продължава да съществува.

Що се отнася до неяснотата, която все още продължава да битува около НДСВ и която го превръща в не твърде ясен потенциален коалиционен партньор за когото и да било (и тук вече не мога да си позволя да изключа възможността един ден тъкмо СДС да се окаже такъв), то тази неяснота би могла лесно да бъде илюстрирана дори само чрез един единствен, много показателен пример.

Днес НДСВ е член на Либералния интернационал. Преди да стане такъв, обаче, имаше неуспешен опит за присъединяване към Европейската народна партия. Личното ми любопитство по въпроса, как в такива съкратени срокове НДСВ измина пътя от християндемокрацията, където въпреки желанието си не бе разпознато като сродна организация, до либерализма, от чиито представители по-късно беше, засега остава тягостно неудоволетворено. То продължава да ме гризе.

Ето, за тази тъкмо неяснота става дума. Тя се илюстрира и от политиката на правителството на НДСВ, в която могат да бъдат забелязани както десни и консервативни, така и либерални, а на момента и класически леви елементи. Тя може да бъде забелязана и в думите на зам. председателя Даниел Вълчев, според които НДСВ в бъдеще би могло да се коалира както с партии от десницата и центъра, така и ... с БСП. И пак тя все още прави НДСВ неясен коалиционен партньор за десните и дясноцентристки формации. За разлика от БСП, която в очите на евентуалните си леви и лявоцентристки политически партньори е ясна, предвидима и, поне на повърхността, без фрапиращи противоречия.

Това е. Всички други интерпретации на говореното по време на срещата с президента Петър Стоянов са, меко казано, нелепи, като върхът на тази нелепост се постига от невярното внушение, че – едва ли не – г-н Кирчев изобщо е изразявал някаква готовност за сътрудничество с БСП или пък склонност към капитулация пред безобразните и безвкусни атаки, на които СДС е подложен от периферните фигури в периферната партия, формираща се около все по-периферно изглеждащата личност на Иван Костов.

Надявам се, че с помощта на тези необходими (?!?) уточнения, възникналите недоразумения в някаква степен ще бъдат преодолени. Вярвам, че тези редове ще бъдат публикувани там, където са били публикувани и редовете, предизвикали неволно тяхното написване.

Жоро Георгиев
Пресцентър на СДС-Варна

АНКЕТА БЕЗ КОМЕНТАР!
Вярно ли е, че на срещата с Петър Стоянов в централата на СДС, служебният областен председател на СДС Христо Кирчев изрично е заявил, че “…е по-вероятно СДС да се разбере с БСП от колкото с НДДВ”?

Иван Иванов, съветник от СДС
Да, каза го. Той изказа едно свое мнение и всички го чуха. Ние мислим по друг начин. Повечето хора искат обединение вдясно, коалиция, спечелване на парламентарните избори, за да има дясно управление на България. Това беше общото мнение в залата на срещата с Петър Стоянов. Абсурдно е да се мисли, че СДС може да се разбере с БСП.

Калчо Калчев, председател на Съюз на репресираните от комунистическия терор
Той го каза, но в друг аспект. Думите му бяха, че в Народното събрание СДС трудно се разбира с НДСВ, а повече се разбира с БСП. Аз не можах да разбера смисъла на думите. Това са думи на един неориентиран човек, борещ се за място в листата. Каквото е казано от Надежда Михайлова и обкръжението й, той го повтаря. От своя страна Петър Стоянов каза, че ако не се обединим в коалиция ще спрем да съществуваме.

Павлина Николова-член на регионалния контролен съвет на СДС
Да, каза го. Тълкувам думите на Христо Кирчев като позиция на Иван Костов. Това е неговата теза. Кирчев не мисли какво ще стане с партията, с всички десни партии, а какво ще стане със самия него. Самото му идване във Варна е една борба за депутатската листа. Това е истината.

Съгласен!?!