Полицията арестува 1058 “престъпници”, провери стотици ресторанти и дискотеки, навести “мафиотски квартири”, проследи медицинското състояние на две-три популярни с “бандитското” си минало персони и откри в едно мазе пакетче с няколко хапчета “Екстази”.
Това са новините от четвъртък насам. Роко и Златистия бяха реанимирани в битието им на медийни звезди, Бойко Борисов не спи вече цяла седмица, а репортерки от знайни и незнайни издания и телевизии тичат след него и с надежда в гласа питат: “Започна ли пак гангстерска война”. И като му се свършиха думите на човека, взе че удовлетвори надеждите им. Генералът с отегчен тон на добре информиран човек съобщи на публиката, че винаги, когато едно правителство се клати, гангстерите започват да се гърмят. Тази хапка засити летния глад и на най-настървените за сочни политически новини. И вкупом елитът, а и аудиторията, се вторачи да съзре клати ли се властта наистина и кога ще падне. Само премиерът си взе отпуск и отиде в Мадрид да обсъди с царската си дъщеря подробностите око предстоящата й сватба, като човек, който най-добре знае колко силно му се клати премиерският стол.
Дали Бойко Борисов е казал “стрелят по кабинета” или “стрелят си в краката” е лингвистичен спор на жадуващи сензация медиатори. Истинността на поне две думи от борисовия словесен поток обаче със сигурност са исторически верни и не подлежат на съмнение. Генералът каза “винаги когато” и правотата му може да бъде доказана със списък от факти, по-дълъг дори от този с имената на арестуваните през последните няколко дни.
Винаги, когато една политическа сила е на власт и се кани да ходи отново на избори, активира тезата за борба с мафията. Винаги, когато има предизборна кампания, всеки кандидат обещава да избие бандитските акули. Винаги, когато едно правителство се озове в криза или критичен спад на доверие, пише стратегия срещу организираната престъпност. Винаги, когато една власт иска да изпусне политическото напрежение, което заплашва да я взриви – отваря изпускателния клапан на битката с престъпниците.
Показните полицейски акции никога нямат конкуренция в класацията за първа новина, без значение дали медията е квартална или национална. Без оглед на политическите си пристрастия и брутните си доходи, електоратът единно и неотлъчно следи тези новини. Когато в центъра на столицата се стрелят и ти го набиват в очите през пет минути по телевизията и ти го пишат с тлъсти букви на първа страница, спираш да мислиш дали ще те приемат в НАТО, дали ракетите СС-23 са втора употреба, или екоминистърката малко е объркала нивото на Дунав с нивото на живот при средностатистическия българин.
Новините за масови арести безотказно привличат вниманието на аудиторията, независимо от това колко сюжетът е изтъркан и колко героите са познати. От 1993 година насам всяка власт ползва по предназначение борбата с престъпността и то колкото пъти й се наложи.
В края на 1994 година МС прие национална програма за противодействие на престъпността. Товага вътрешният министър Виктор Михайлов свика полицейските шефове и после обясни, че полицията залавя бандитите, а съдът ги пуска.
През май 1995 година вътрешният министър Любомир Начев широко рекламира личната си кампания по преброяването на престъпниците. Тогава кабинетът “Виденов” прие “неотложни мерки за борба срещу престъпността. През 1996 година Начев нашумя със списък с 3000 особено опасни бандити, които неговото министерство ще арестува и ще настане рай в държавата. По-паметливите си спомниха, че това е добре изтупан от праха списък, съставен от друга върла поборничка за мир по улиците - служебната премиерка Инджова.
Начело в списъка на незнайните бандити имаше само три познати имена - Карамански, Барона и Юри Галев. Програмата на кабинета потъна в забвение. Само Карамански спечели популярност. Видният тогава бивш гребец информира министъра, че в списъка му има много пропуски. На следващия ден, вместо да се озове в ареста, Карамански учреди профсъюз “Справедливост”. Покойният вече любител на екстремните стрелби съобщи тогава, че в момента държавата се управлява от гребците, но обясни, че няма предвид себе си, а вътрешния министър, шефа на баретите и началника на СДВР.
В крайна сметка стана ясно, че артистичните изяви на Любомир Начев са параван за борбата кой да овладее силовите структури и оттам - държавата. Вместо в престъпния свят, той започна чистка в министерството си. А заканите на Жан Виденов, че няма да допусне узаконяване на силовите застрахователи, се оказа са само приказки за пред електората.
Показни акции и градски стрелби имаше и по времето на Николай Добрев.
Същото развитие и финал имаха и опитите на кабинета “Костов” да пребори мафията. Медийната симулация как властта прекършване организираната престъпност намери най-добрия си изпълнител – вътрешният министър Богомил Бонев. От 1992 година той беше доказана звезда в разкриването и предотвратяването на заговори срещу правителството. Той продължава да бъде шефът на МВР с най-много “разкрити заговори срещу властта”. Костов активираше темата за акции срещу престъпността периодично. Направи го дори когато Бонев беше на върха на политическия рейтинг в държавата, а обществото даваше най-висока оценка на полицейските действия. Бонев вече беше станал специалист по акциите “комар”. През септември 1997 година дори имаше парламентарни дебати за мерките срещу бандитизма, които опозицията незнайно защо не използва, за да поиска вот на недоверие към правителството, въпреки фактическата невъзможност и на тази власт да овладее контрола над престъпниците.

---

Продължава тук...